Определение № 127 от 14.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 158/2019 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК,образувано по молба на Ж М. К., с която се иска спиране изпълнението на решение №2769 от 16.11.2018г. по т.д. №2549/18г. на Софийски апелативен съд. Против въззивното решение на Софийски апелативен съд е подадена касационна жалба. Следователно, молителят К. е установила висящност на производството по чл.288 ГПК. Същата, независимо от дадените й възможности да внесе по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер, съответстващ на осъдителния диспозитив на невлязлото в сила въззивно решение, не е изпълнила тези указания. С подадените от нея молби същата е поддържала, че първостепенния съд допуснал обезпечение на бъдещ иск за присъдената сума, като наложил възбрана върху четири недвижими имота – нейна собственост. С последната си молба от 17.12.2018г., К. е заявила / независимо от дадените й подробни указания/, че представя удостоверение за данъчната оценка на имотите, спрямо които ищцовото дружество било наложило възбрана. При тези фактически данни се налага извод за неоснователност на молбата на Ж К.. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. Разглежданата норма е императивна, поради което, невъзможността да бъдат изпълнени изискванията й има за правна последица оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението, като в този случай няма правен регламент, който да установява възможност за преценка на представянето на друг вид обезпечение и съответно изложените от молителя обстоятелства са ирелевантни към настоящото производство. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение