Определение № 9481 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу протоколно определение № 28106 от 08.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7376/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата му молба с вх. № 22017732/16.09.2020 г. по описа на Софийския районен съд и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно – касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа, че съдебният състав е пристрастен и че не са събрани поисканите от него доказателства. Твърди, че здравословното му състояние е налагало отлагане на съдебното заседание. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение след като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу Окръжен съд – Пловдив, първоначално подадена пред Софийския районен съд на 16.09.2020 г. и уточнена с молба от 05.02.2021 г. С определение № 25006/22.06.2026 г., съобщено на ищеца на 26.06.2026 г., са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса. В съдебното заседание на 08.07.2026 г. първоинстанционният съд е констатирал, че документ за изпълнение на указанията не е представен, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, т. 2 ГПК към исковата молба се прилага документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. При неизпълнение на дадените указания за отстраняване на тази нередовност в определения срок исковата молба подлежи на връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК, приложим във връзка с чл. 144 АПК. Проверката за редовността може да бъде извършена и при установяване на нередовността в хода на производството, съобразно чл. 129, ал. 4 ГПК. В случая указанията за внасяне на държавната такса са съобщени на ищеца на 26.06.2026 г., но до постановяване на обжалваното определение не са изпълнени. В частната жалба не се твърди таксата да е внесена в предоставения срок и не се представя документ за плащането ѝ. Поради това правилно първоинстанционният съд е приложил предвидената в закона последица. Оплакването, че съдебното заседание е следвало да бъде отложено поради влошено здравословно състояние на ищеца, не опровергава този извод. Връщането на исковата молба е обусловено от неизпълнението на указанията за внасяне на държавната такса, а не от неявяването на ищеца в съдебното заседание. Твърдението за здравословна криза на 07.07.2026 г. само по себе си не установява изпълнение на указанията или основание нередовността да бъде пренебрегната. Неоснователни са и възраженията, свързани с несъбирането на поисканите доказателства. Доказателствените искания относно основателността на предявения иск не отстраняват нередовността на исковата молба и не препятстват връщането ѝ при неизпълнение на указанията за заплащане на дължимата такса. Твърденията за пристрастност на съдебния състав също не обосновават отмяна на обжалваното определение. Постановяването на неблагоприятен за страната процесуален акт и несъгласието ѝ с извършените съдопроизводствени действия сами по себе си не установяват заинтересованост или предубеденост на съдията. Изложените в жалбата общи обвинения не сочат конкретни обстоятелства, от които да следва, че определението е постановено от незаконен състав. Общото позоваване на европейското право и на решение на Европейския съд по правата на човека не установява основание за освобождаване от дължимата държавна такса или за неприложимост на правилата за редовност на исковата молба към настоящото производство. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд