Определение № 392 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2809/2015 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Д. Х. Я., приподписана от адв. М. Х. от АК Стара Загора, срещу въззивно определение № 245/13.02.2015 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по ч.т.д. № 1007/2015 г. Излагат се доводи за неправилност. Насрещната страна [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителните директори В. Г. В. и К. Д. П., чрез юрисконсулт М. С. Б., е отговорило, че частната жалба е недопустима, евентуално – неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната касационна жалба е срещу акт, изключен от касационен контрол, съгласно приетото в т. 8 на Тълкувателно решение № 8/18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС. С обжалваното въззивно определение окръжният съд е потвърдил определение на първостепенен съд, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Я.. Съгласно задължителните указания, дадени в цитирания по-горе тълкувателен акт, въззивното определение е от вида на тези, които са окончателни и не могат да се обжалват пред Върховен касационен съд. Въззивният съд не се е съобразил с указанията на тълкувателния акт и, вместо да върне частната жалба, я е администрирал и изпратил по компетентност на Върховен касационен съд. При изложените съображения, частната касационна жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Жалбоподателят следва да заплати на ответника по частната жалба съдебноделоводни разноски за инстанцията - юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв., на базата на чл. 11 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция след изм. ДВ бр. 28/2014 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение,