Решение № 2443 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 178/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от ПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция „Митници“ срещу решение № 37116/11.11.2025 г., постановено по адм. д. № 6874/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение № Р-309/32-196067/27.06.2025 г. на директора на Агенция „Митници“. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор от 22.12.2025 г. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД на основание чл. 50, ал. 1 от ЗАкДС е издаден лиценз № 746 за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки с адрес на склада: гр. София, ул. „Проф. Иван Георгиев“ 1А, община Столична, област София, с идентификационен номер на лицензиран складодържател – BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00523001. След извършена служебна проверка на дружеството е установено, че на същото на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАкДС е издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG 04052022/9999/A-63 от 04.05.2022 г. за осъществено нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАкДС. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № BG2022/999958/НП от 31.10.2022 г. на директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление. На основание чл. 126, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАкДС и чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, директорът на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление е наложил на „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД имуществена санкция в размер на 44 384, 94 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, както и отнемане в полза на държавата на акцизните стоки предмет на нарушението. С решение № 6225/23.05.2024 г. Административен съд София град е потвърдил наказателното постановление. С влязлото в сила наказателно постановление, с което на „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 44 384,94 лв., дружеството е престанало да отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАкДС. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № Р-309/32-196067/27.06.2025 г. на директора на Агенция "Митници" е отнет лиценз № 746 на лицензирания складодържател "Ен Пи Си Трейд" ЕООД за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки, с адрес на склада гр. София, ул. "Проф. Иван Георгиев" № 1А с идентификационен номер на лицензиран складодържател - BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00523001 и е прекратено действието на лиценза, на основание чл. 53, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. ал. 2, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 4, т. 18 от ЗАкДС. За да издаде решението, административният орган е съобразил, че с влязло в сила наказателно постановление № BG2022/999958/НП от 31.10.2022 г. на директор на дирекция "Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 44 384, 94 лв. и отнемане на акцизни стоки предмет на нарушението, на основание чл. 126, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАкДС. Съобразено е, че това е основание за отнемане и прекратяване на лицензия на чл. 53, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. ал. 2, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 4, т. 18 от ЗАкДС. Фактическо основание за отнемане на лиценза в случая е извършването от лицензирания складодържател "Ен Пи Си Трейд" ЕООД на тежко нарушение по смисъла на чл. 4, т. 18 от ЗАкДС, установено с влязло в сила наказателно постановление. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност Административен съд София град е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган по чл. 53, ал. 3 от ЗАкДС, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че акта е издаден в противоречие с материалния закон, доколкото мярката е непропорционална на тежестта на извършеното нарушение, същата не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентираният в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност. За да мотивира тези изводи първоинстанционният съд при липса на спор относно установените факти е приел, че в случая безспорно е осъществен съставът на чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАкДС и чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАкДС – основанието, на което е наложена процесната принудителна административна мярка. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не. Административният съд е съобразил постановеното решение на Съда на Европейския Съюз от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21 и дело С-570/20. Изложени са подробни аргументи, че отнемането на лицензията, с което на практика се отнема правото на жалбоподателя да извършва търговска дейност, наред с иницииране на административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 44 384, 94 лв. и допълнителна санкция по отнемане на акцизните стоки в полза на държавата, не е необходимо за постигане на целта на ЗАкДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението. Прието е още, че налагането на процесната мярка не би могло да преустанови административното нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено, санкционирано и вредните последици поправени със събирането на невнесения акциз в двоен размер. Според съда, прилагането на принудителната административна мярка не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност на жалбоподателя и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. Решението е правилно. При правилно установени факти, за които не е налице спор между страните по делото, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по отношение на „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД е издадено влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАкДС. В процесния случай отнемането на лиценза за управление на данъчен склад е постановено в хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАкДС - лицензираният складодържател не отговаря на предвидените в чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС условия за получаване на лиценз за управление на данъчен склад, тъй като е извършил тежко нарушение. Тежко по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАкДС е това нарушение, за което е наложена имуществена санкция в размер над 15000 лв. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на изводите на административния съд, че при издаването на оспореното митническо решение не е спазен принципът на пропорционалност между тежестта на наложените с акта мерки с оглед тежестта на нарушението. Първоинстанционният съд, макар пропускайки да съобрази към процесния случай разрешението възприето в решение от 14 септември 2023 г. по дело № С-820/21 г. на Съда на Европейския Съюз по отправеното преюдициално запитване е достигнал до правилни крайни изводи за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, поради непропорционалност на наложената с оглед тежестта на извършеното нарушение. Според цитираното решение член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за нарушение на режима на облагане с акциз, считано за тежко от националната правна уредба, предвижда отнемане на лиценза за управление на данъчен склад, кумулативно с вече наложена за същите деяния имуществена санкция, стига това отнемане — с оглед по-специално на окончателния си характер — да не представлява непропорционална спрямо тежестта на нарушението мярка. В случай, че тези две санкции имат наказателноправен характер, член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че: - възможността за кумулиране на тези две санкции е предвидена от закона, - националната правна уредба не позволява преследване и санкциониране на едни и същи деяния въз основа на едно и също нарушение или при преследване на една и съща цел, а предвижда единствено възможността за кумулиране на производства и санкции въз основа на различни правни норми, - тези производства и санкции имат взаимно допълващи се цели, които евентуално се отнасят до различни аспекти на едно и също разглеждано неправомерно поведение, и - съществуват ясни и точни правила, които дават възможност да се предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на кумулиране на производства и санкции, както и възможност за координиране между различните органи; двете процедури са били проведени достатъчно координирано и близко във времето и евентуално наложената санкция по повод на първата по време процедура е била взета предвид при преценката на втората санкция, така че тежестта за съответните лица, която произтича от такова кумулиране, да се ограничава до строго необходимото и съвкупността от наложените санкции да съответства на тежестта на извършените нарушения. Без да отрича превантивния характер на мярката, Съдът на Европейския Съюз в т. 90 от горепосоченото решение сочи, че макар да не изглежда неоправдано лицензиран складодържател, който е участвал например в мащабна данъчна измама, да бъде окончателно лишен от възможността да ползва свързания с данъчния склад режим на отложено плащане на акциз, това не е непременно така в случаите на по-леки нарушения. Дори лишаването от възможност да се ползва свързаният с данъчния склад режим на отложено плащане на акциз, да изглежда мярка, пропорционална спрямо тежестта на нарушение като предвиденото в чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАкДС, запитващата юрисдикция следва да прецени дали окончателното изключване от възможността да се ползва такъв режим, също представлява мярка, пропорционална на тежестта на това нарушение. При съобразяване на тежестта на извършеното от „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД нарушение – превозване на акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, размера на дължимия акциз – 44 383,94 лв., наложената имуществена санкция в двойния негов размер, постановеното отнемане в полза на държавата на акцизните стоки 31 257 литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт – бензин за двигатели с код КН 2710 12 45, обосновано съдът е приел, че неограниченото във времето отнемане на лиценза на дружеството представлява непропорционална на конкретното нарушение мярка. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че недопустима е национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение – посоченото решение на Съда на Европейския Съюз по дело С-97/2021 г. В това отношение относимо е и крайното разрешение, дадено в диспозитива на решението на Съда на Европейския Съюз от 14.09.2023 г., постановено по дело С-820/2021 г. през призмата и в светлината на съответно дължимата проверка във връзка със спазване на принципа на пропорционалност в контекста на поставените условия (вж. т. 93 от посоченото решение и диспозитива му). В същия смисъл е налице съдебна практика на Върховния административен съд възприета в решение № 8215 от 03.07.2024 г. по адм. д. № 3260/2024 г. на осмо отделение и решение № 3584 от 04.04.2025 г. по адм.д. № 1755/2025 г. на първо отделение, което е постановено при идентичност на страните и установените факти. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното митническо решение, Административен съд София град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са изложените от касатора доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта му, с която е възприето за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Правилно е съобразил съдът, че претендираното адвокатско възнаграждение пред първоинстанционният съд не е прекомерно, като съдът е изложил подробни аргументи в тази насока. Първоинстанционният съд е съобразил приложимите към случая материалноправни разпоредби във връзка с определяне на разноските по дела без материален интерес, като е съобразено и разяснението възприето в решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския Съюз. Административният съд обосновано е приел, че претендираните разноски в размер на 2 500 лв., заплатени в брой (по представен договор за правна защита и съдействие от 29.10.2025 г.) не са прекомерни с оглед стойността на труда на адвоката и при отчитане на особено значимия материален интерес на търговеца, който е бил предмет на защита. От изложеното следва, че първоинстанционното решение е правилно и в частта на присъдените с него разноски. При този изход от спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. От процесуалния представител на ответника е заявена претенция за присъждане на разноски в размер на 2000 евро, заплатени в брой по представен договор за правна защита и съдействие от 30.01.2026 г., която е основателна. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение