Определение № 8795 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2025 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. С., чрез процесуален представител адв. П. Иванова, против определение № 6282 от 10.06.2025 г. постановено по адм. д. № 1041/2025 г. на Административен съд – Варна (АС-Варна), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо с рег. №2803-2335-29.04.2025г. на Областния управител на област Видин и производството е прекратено. С частната жалба са релевирани възражения и доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на оспорването по същество. Претендират се разноски. Ответникът – Областен управител на област Видин, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли да бъде оставен в сила оспорения съдебен акт. Претендира разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и насочена срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на С. Г. С. срещу писмо с рег. №2803-2335-29.04.2025г. на Областния управител на област Видин по заявление с вх. №2803-2216/23.04.04.2025г. за изплащане на дължимо парично обезщетение, с което на С. Г. С. са дадени указания да представи определени документи. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК приемайки, че писмо №2803-2335-29.04.2025г. на Областния управител на област Видин не притежава белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, а има уведомителен характер и не подлежи на съдебен контрол. Посочил е, че с уведомителното писмо не е постановен отказ от административен орган, а само са дадени указания без посочване на срок за изпълнението им. Съдът е счел, че едва след отстраняване на нередовностите по заявлението, респ. изтичане на срока за това, за административния орган ща започне да тече срокът за произнасяне. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че волеизявленията на Областния управител на област Видин, изложени в писмо с рег. №2803-2335-29.04.2025г., не съдържат елементите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. В действителност с него се отговаря на жалбоподателя по повод питане с вх. №2803-2216/23.04.04.2025г. за изплащане на дължимо парично обезщетение, като последният е уведомен, че с констативен протокол №33/24.04.2025г., комисията е разгледала неговото заявление и е установила, че към заявлението не са приложени документи, установяващи правото му да получи обезщетение за имота. С обжалваното писмо, С. Г. С. е уведомен за необходимите документи, които следва да представи, след което административният орган ще се произнесе по неговото заявление. С това писмо не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, а той е уведомен, че за да бъде разгледано заявлението му, трябва да се представят документите, установяващи правото му да получи обезщетение за имота, съгласно заповеди №РД-09-69/12.07.2023г., №РД-09-105/29.09.2023г. и №РД-09-174/11.12.2024г. По своя характер писмото не е индивидуален административен акт, с който пряко се признават, отказват права на жалбоподателя или се засягат негови интереси. Права и интереси на жалбоподателя биха били засегнати при изричен или мълчалив отказ за издаване на съответен административен акт от компетентност на органа. В случая едва след изпълнение на указанията, респ. изтичане на срока за това, за административния орган започва да тече срок за произнасяне и едва след изтичането на този срок, ще бъде формиран мълчалив отказ, който може да бъде обжалван. Настоящото писмо, изпратено до жалбоподателя във връзка с негово заявление, не представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това е правилен изводът на първоинстанционния съд, че се касае за абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на обжалване, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно и която обуславя процесуална недопустимост на жалбата по силата на чл. 159, т. 1 от АПК. Поради това правилно съдът е приел, че в процесният случай липсва индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и обосновано е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Достигайки до тези правни и фактически изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски на частния жалбоподател е несонователно. Неоснователно е и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство, тъй като липсват процесуални действия, извършени от юрисконсулт. Депозираният отговор на частната жалба е подписан от областния управител, като липсват данни, че същият е изготвен от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение