Определение № 3299 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4676/2023 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по искане на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за спиране на изпълнението на решение № 1095 от 6.10.2023 г., постановено по в.гр.д.№1218 по описа за 2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 753 от 7.03.2023 г. по гр. д. № 5311 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, 50-ти състав. С първоинстанционното решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. И. М. сумата от 15 500 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица № 440121031005306 от 28.01.2021 г. за имуществени вреди от кражба на лек автомобил „Опел Каскада“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от 28.04.202 г. до окончателното и изплащане. Застрахователното дружество е подало срещу решението на Варненския окръжен съд касационна жалба вх. № 26299 от 30.10.2023 г. Според служебната бележка от счетоводството на ВКС от 31.10.2023 г. и платежно нареждане от 25.10.2023 г. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е внесло по сметката на ВКС обезпечение в размер на присъдената сума от 15 500 лв. Съставът на ВКС констатира, че е подадена касационна жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно осъдително решение срещу застрахователното дружество за сумата от 15 500 лв. Молителят е изпълнил задължението си да внесе обезпечение в размер на присъдената сума. Налице са предпоставките, предвидени в чл.282, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението на решението на Варненския окръжен съд. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия