Определение № 312 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1124/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Торинекс“ ЕООД обжалва разпореждане от 13.03.2020 г. по ч.гр.д. 3408/19 г., Апелативен съд София, ГК, 8 състав, с което е била върната подадената от „Торинекс“ ЕОДО частна жалба срещу определение № 49 от 8.1.2020 г. по същото дело. Моли да се приеме обжалваният съдебен акт за неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно съставът на Апелативен съд София е постановил това разпореждане, както и че са неправилни указанията в определението, че същото не може да се обжалва. На основание чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК съдебният акт бил подлежал на обжалване и на същото основание въпросът за разрешаване на неговата обжалваемост също можел да се обжалва. Моли да се отмени като неправилно и необосновано разпореждането и да се върне делото на Апелативния съд за нейното администриране. Ответникът синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД, чийто правомощия се упражняват от А. Д. и К. М. оспорват частната жалба. Считат, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от разпореждането е връчен на частния жалбоподател на 15.05.2020 г. Частната жалба е подадена по пощата на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК с подаването й на 22.5.2020 г. срокът по чл. 275, ал. 1 от ГПК следва да се счита спазен. Подадена е от легитимирана да обжалва разпореждането страна, доколкото е върната частната му жалба срещу определение по делото. С обжалваното разпореждане от 13.03.2020 г. по ч.гр.д. 3408/19 г. Апелативен съд - София е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение не може да се обжалва. Влизането му в сила било от датата на постановяване. Направил е този извод с оглед характера на производството, а именно по чл. 274, ал.2 от ГПК и резултатът от същото, а именно отмяна на определение, постановено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на искова молба, и връщане на делото за продължаване на производството по него на първоинстанционния съд. Разпореждането е правилно. Видно е, че предмет на обжалване е било определение на Софийски градски съд за връщане на искова молба по предявен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ГПК поради непосочване цена на иска. Въззивният съд е счел, че определението не е правилно и е отменил същото и е върнал делото за разглеждане на първоинстанционния съд. С нормата на чл. 274, ал. 3 от ГПК законодателят е предвидил, че на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които 1. се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая определението не е преграждащо. Правото си на защита частният жалбоподател ответникът по частната жалба може да упражни в първоинстанционното производство. Освен това определението, постановено от въззивния съд, не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като не е изрично предвидена обжалваемост на определенията, сред които е и посоченото. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване биха могли да подлежат определенията, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Сред примерното изброяване не е налице такъв вид определения като постановения от въззивния съд. Поради изложеното следва да се приеме, че определението, постановено на 08.01.2020 г., с което е отменено връщане на искова молба и е върнато делото за продължаване на първоинстнационния съд не може да се обжалва пред касационната инстанция. Като изцяло правилни следва да се споделят изводите на вввъззивния съд в процесното разпореждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение