Определение № 8864 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на К. Й. Ф. и Е. А. Ш. против Определение №2749 от 20.06.2025г., постановено по адм. д. №1078/2023г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Жалбоподателят не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното определение, а твърди, че разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ следва да се тълкува разширително и в кръга на заинтересованите лица да се включат и собствениците на съседни имоти, в случаите, в които е издадено разрешение за надстрояване на сграда, която е в режим на свързано застрояване със съществуващите техни такива. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – главният архитект на община Велинград, не изразява становище по частната жалба. Ответниците – Д. Д. С. и М. С., не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд - Пазарджик оставя без разглеждане жалбата на К. Й. Ф. и Е. А. Ш. против заповед №389/16.03.2021г. на Главен архитект на община Велинград за допълване на издадено разрешение за строеж №186 от 25.09.2019г. за обект "Надстройка на жилищна сграда", находяща се в УПИ ІХ - 3990 в ПИ с идентификатор 10450.502.2656 в кв.93 по плана на гр.Велинград, и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд констатира, че К. Й. Ф. и Е. А. Ш. се легитимират като собственици на съседни имоти по отношение на УПИ за който се допълва издаденото разрешение за строеж. Същите не твърдят да притежават право на собственост или ограничени вещни права върху УПИ ІХ - 3990 в ПИ с идентификатор 10450.502.2656 в кв.93 по плана на гр.Велинград, за който са одобрени строителните книжа и е издадено влязлото в сила разрешение за строеж №186 от 25.09.2019г., допълнено с оспорената заповед, на основание чл. 154, ал. 5 и ал.6 от ЗУТ. Прави извод, че жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и не разполагат с право на жалба срещу заповедта за допълване на издаденото разрешение за строеж. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът прави заключение за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че К. Й. Ф. и Е. А. Ш. не са от кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗУТ, които са легитимирани да обжалват разрешението за строеж, тъй като същите не са възложители, собственици или носители на ограничени вещни права в поземления имот, за който е допълнено издаденото разрешение за строеж, нито са лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на специален закон. Ето защо, като прави извод за недопустимост на оспорването, Административен съд - Пазарджик постановява определение в съответствие с материалния закон. Твърдението в частната жалба, че собствениците на съседни имоти попадат в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗУТ, в случаите на разрешено строителство в съседния им имот, което е в разрез със строителните норми, е неоснователно и не намира законова опора. Те биха били заинтересовани да обжалват процесната заповед за допълване на строително разрешение, само ако притежават и някой от изчерпателно изброените в тази норма признаци. В процесния случай, право да инициират проверка за съответствието на разрешеното строителство със строителните норми, имат само изчерпателно изброените в чл.149, ал.2 от ЗУТ лица, каквито частните и първоинстанционни жалбоподатели не са. За процесуалната легитимация на страните съдът следи служебно при всяко положение на делото и при констатиране на липсата й е длъжен да предприеме съответните процесуални действия. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,