Определение № 460 от 07.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4552/2016 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. М. М. и С. Х. М. от [населено място], [община] срещу определение № 3062 от 02.09.2016 г. по ч. гр. дело № 4100/2016 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 12389 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 5324/2016 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е оставена без разглеждане частната жалба на К. М. М. и С. Х. М. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения: Съгласно разясненията, дадени с т. 8 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В разглежданият случай предмет на търсената по касационен ред защита е въззивно определение, с което второинстанционният съд се е произнесъл по същество по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК. Следователно, това определение попада в кръга определения, изключени от касационен контрол. С оглед на изложеното частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение