Определение № 169 от 04.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 3348/2015 г.
ВКСII търговско отделение04.05.2018 г.докладчик Светла Чорбаджиева
Диспозитив
ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 136/6 март 2017 г. по т.д.№ 3348/2015 г. по описа на ВКС, както следва: ОСЪЖДА [фирма] П. да заплати на Н. Д. Т. и Ш. Т., граждани на И., сумата 2935,65 лв., представляваща разноски за касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. В едномесечния срок по чл.248 ал.1 ГПК от постановяването на необжалваемото определение по чл.288 ГПК по настоящото дело ответниците по касация са поискали допълване на същото в частта за разноските и присъждане на сумата 2935,65 лв., представляваща разноски пред касационната инстанция. В срока за отговор на молбата по чл.248 ал.2 ГПК касаторът [фирма] е възразил, че списъкът с разноските не е подаден своевременно в срока по чл.80 ГПК, поради което искането е недопустимо. След преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав намира следното: Молбата за допълване на определение № 136/6 март 2017 г. по чл.288 ГПК е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Липсата на списък с разноските по чл.80 ГПК е процесуална пречка да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Ако съдът въобще не се е произнесъл по исканията на страните за разноски, списъкът не е процесуална предпоставка за разглеждане на искането за допълване. Независимо от горното в случая списъкът на ответниците по касация Ш. и Н. Т. е представен своевременно с отговора на касационната жалба с вх. № 9288/16.10.2015 г. } поради което възражението за преклудиране на заявеното искане е неоснователно. Молбата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците за присъждане на разноски за касационната инстанция. С оглед изхода на спора касаторът дължи направените по делото разноски от насрещната страна за касационната инстанция и определението по чл.288 ГПК следва да бъде допълнено с присъждане на адвокатско възнаграждение, чието плащане в брой се установява с представения по делото договор за правно обслужване от 8.10.2015 г., подписан от молителите и от адвокат В. К. Д.. От клаузата на чл.2 на договора е видно, че за услугата „представителство пред ВКС във връзка с обжалване на Решение № 43/29 май 2015 г. по в.т.д.№ 85/2015 г. на Бургаския АС" договореното възнаграждение 1500 ЕВРО е платено в брой и получено при подписването на договора, който служи за разписка, удостоверяваща получаването му. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на молителите. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.