Определение № 304 от 02.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 22/2026 г.

Производството по т. д. № 22/2026 г. на ВКС, І т. о. е образувано по искова молба на Община Чирпан, с която срещу „Евро И. консулт“ ЕООД, дружество със седалище [населено място], Украйна, са предявени искове по чл. 47 ЗА с предмет арбитражно решение № 101 от 21.07.2025 г. на едноличен арбитър „ad hoc“ К. В. по арбитражно дело № 1/2025 г. С разпореждане № 2357 от 17.11.2025 г. на председателя на І т. о. на ВКС исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба: да представи пълномощно за подалия молбата адвокат; да представи документ за платена държавна такса по исковете в размер на 661 483 лв.; да представи препис от исковата молба и приложенията за връчване на ответника и да представи доказателства за правосубектността на ответника, както и за неговите адрес, законни представители или пълномощници. С молба, подадена по пощата на 23.12.2025 г. ищецът е представил пълномощно, с което е учредена представителна власт на подписалата исковата молба адвокат Ц., препис от исковата молба и доказателствата за връчване на насрещната страна, както и доказателства за правосубектността на ответника, адреса и законните му представители. В молбата е направено искане съставът на ВКС да приеме, че ищецът не дължи държавна такса на основание чл. 84, т. 3 ГПК, както и евентуални искания за освобождаване от държавна такса, за изменение на определения размер на дължимата такса в съответствие с действащата редакция на чл. 18, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и за продължаване на срока за заплащането й с минимум 6 месеца на основание чл. 63, ал. 1 ГПК. Съставът на ВКС, при извършената проверка за редовност на исковата молба и допустимост на исковете, прие следното: Налице са нередовности на исковата молба, които налагат оставянето й без движение. В исковата молба се твърди, че процесното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗА в редакцията ДВ, бр. 8/2017 г. Нищожността на решението е обоснована с постановяването му при липса на компетентност на арбитражния съд, доколкото между страните не е сключвано арбитражно споразумение и не са налице хипотезите на чл. 7 ЗА, в това число образуването на арбитражния съд и процедура не са съобразени със споразумението на страните. В исковата молба са въведени твърдения за наличието на отменителните основания по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 4 ЗА. Искането на ищеца е „да се отмени“ решението на арбитъра „ad hoc“ като нищожно и постановено при липса на компетентност на арбитражния съд, тъй като между страните не е сключвано арбитражно споразумение и не са налице хипотезите на чл. 7 ЗА, в това число образуването на арбитражния съд и процедура не са съобразени със споразумението на страните, евентуално – да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА. Изложеното налага исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да се укаже да уточни дали предявява иск по чл. 47, ал. 2 ЗА за прогласяване нищожността на арбитражното решение и какви са фактите и обстоятелства, на които основава този иск. При отстраняване на тази нередовност следва да бъде съобразено, че в редакцията ДВ, бр. 8/2017 г. разпоредбата предвижда нищожност на арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. С оглед твърденията за наличие на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 4 ЗА за отмяна на арбитражното решение, които не съответстват на исканията на ищеца, да уточни дали предявява искове с тези основания и при какви условия са съединени тези искове. Доколкото с оспореното арбитражно решение ищецът е осъден заедно с „Екодом Билдинг“ ЕООД да заплатят солидарно на „Евро И. Консулт“ ЕООД посочените в акта парични суми, Община Чирпан следва да посочи дали исканията й са с предмет арбитражното решение в частта досежно нейното осъждане. По исканията на Община Чирпан, направени с молба, подадена по пощата на 23.12.2025 г.: Неоснователно е поддържаното от Община Чирпан становище, че на основание чл. 84, т. 3 ГПК е освободена от държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 84, т. 3 ГПК от предварително заплащане на държавна такса се освобождават общините - ищци по делата, освен по искове за частни общински вземания. В случая Община Чирпан е в процесуалното положение на ищец, доколкото иска отмяна на постановено срещу нея арбитражно решение. Предмет на арбитражното производство са вземания на ответника „Евро И. Консулт“ ЕООД, за които се твърди, че са с източник договор за възлагане на обществена поръчка № 115 от 01.07.2013 г. и са цедирани на посоченото дружество, съответно с предявените искове не се защитава вземане на Община Чирпан, а се претендира защита срещу установени нейни задължения. По тези съображения ищецът Община Чирпан дължи държавна такса по предявените искове по чл. 47 ЗА, чийто размер е 1533, 88 евро /с левова равностойност 3000 лв./ съгласно чл. 48, ал. 5 ЗА вр. чл. 18, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ДВ, бр. 99/2025 г./. В случая се касае до нов гражданскопроцесуален закон, който се прилага незабавно и спрямо всички спорове. Искането за освобождаване от държавна такса на Община Чирпан, основано на чл. 6 ЕКЗПЧОС и на чл. 47 ХОПЕС с позоваване на финансова невъзможност да заплати дължимата такса и наложени запори върху банковите сметки на общината, е неоснователно. Както е имал повод да изясни ВКС в определение № 1021 от 13.11.2023 г. по т. д. № 1744/2023 г., І т. о. гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /например чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ /, то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК. Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99)/. Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството. Според цитираната практика преценката на националните съдилища следва да се основава на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Изведени са критерии като: размерът на таксата, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено, съответно предметът на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността на лицето ефективно да защитава позицията си по делото. По отношение на юридическите лица, като критерий националният съд може да вземе под внимание положението им, преценено според правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или за подаването на жалбата. Националният процесуален закон, следвайки смисъла на дадените разрешения в практиката на ЕСПЧ и СЕС, е провел разграничение между юридическите лица – търговци и такива, които не са търговци, тъй като по отношение на вторите не би могла да бъде преценявана платежоспособността и финансовите възможности на собствениците на капитала. Юридическите лица – държавни учреждения, Българският червен кръст и общините са освободени съгласно чл. 84 ГПК от предварително заплащане на държавни такси, свързани с защита пред граждански съд на публични вземания, с което е отчетена спецификата на извършваната от тях дейност. Разумната цел и пропорционалността при гарантиране на достъпа до съд са постигнати с изключване на освобождаването от такси по искове за частни държавни или общински вземания и за частни държавни или общински вещи. Да се приеме, че в случаите, в които липсва изрична норма за освобождаване от заплащане на държавни такси на ищците, посочени в чл. 84 ГПК, те биха могли да се позовават на липса на парични средства, доколкото работят с предварително определени бюджети, би означавало да се подмени законодателната воля. По изложените съображения съставът на ВКС е приел, че нормата на чл. 84, т. 3 ГПК, според която общините са освободени от предварително заплащане на държавни такси по отношение на публични общински вземания, но не са освободени от такси по искове за частни общински вземания и вещи, включително по искове за отмяна на арбитражни решения, постановени за вземания на трети лица към общините, за задължения на общините, е в съответствие с чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС и с практиката на ЕСПЧ и СЕС по приложението им. Общините не следва да се освобождават от предварително заплащане на държавни такси по искове за частни общински вземания или по искове за отмяна на арбитражни решения, постановени за вземания на трети лица към общините съгласно чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС на основание, че не разполагат със средства за заплащане на дължимата държавна такса. В случая следва да бъде подчертано и че размерът на дължимата държавна такса – 1533, 88 евро е невисок спрямо интереса от реализираната с предявените искове защита. С оглед изложеното искането на Община Чирпан за освобождаване от дължимата държавна такса по исковете по чл. 47 ЗА следва да се остави без уважение, като ищецът се задължи да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 1533, 88 евро /с левова равностойност 3 000 лв./. На основание чл. 63 ГПК и при съобразяване на представените доказателства за наложени запори по банкови сметки на молителя срокът за внасяне на дължимата държавна такса следва да бъде продължен с 1 месец, считано от датата на уведомяването. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение