Определение № 9041 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частни жалби на В. Д. П. и Е. К. Д. от гр. Симитли, подадени чрез процесуалния представител адв. Стойкова, срещу протоколно определение № 264 от 16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1157/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата им против заповед № 653 от 20.11.2023 г. на кмета на Община Симитли и е прекратено производството по делото, както и срещу определение № 1028 от 25.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1157/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта, с която е оставено без уважение искането им за присъждане на сумата в размер на 1 250 лева за адвокатско възнаграждение. В частната жалба срещу прекратителното определение се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Според частните жалбоподатели неправилно и в нарушение на чл. 156, ал. 2 от АПК съдът е прекратил производството по делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба срещу постановеното определение по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, се излагат доводи за неправилност и необоснованост на същото в оспорената му част. Претендира се отмяна на определението в оспорената му част. Ответниците не изразяват становища по частните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същите за процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни. За да постанови оспореното прекратително определение Административен съд – Благоевград е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на производството, доколкото е налице валидно оттегляне на административния акт, предмет на спора, по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК. Съдът приема също така, че с извършването на оттеглянето органът едностранно е прекратил правата и задълженията, разпоредени с първоначалната заповед № 653 от 20.11.2023 г. на кмета на Община Симитли и доколкото последващата заповед № 626/07.10.2024 г. на кмета на Община Симитли, с която е оттеглена заповедта, по оспорването на която е образувано съдебното производство, е влязла в сила, то образуваното съдебно производство остава без предмет. За да постанови определение № 1028 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 1157/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в оспорената му част, в производство по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е приел, че при постановяване на прекратителното определение в откритото съдебно заседание на 16.01.2025 г. от процесуалния представител на оспорващите не са представи надлежни доказателства за договорени и направени разноски за адвокатско възнаграждение, което обстоятелство от своя страна има за последица неприсъждането на същите. Така постановените определения са неправилни. Преценявайки допустимостта на жалбата, с която е сезиран, Административен съд – Благоевград неправилно е приел, че същата се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Оттеглянето на оспорения административен акт в хода на съдебното производство е допълнение към института на отзива /уреден в чл. 91 от АПК/, въведено с чл. 156 от АПК, за да бъдат обхванати и случаите, при които административният акт не е обжалван по административен ред. Както отзивът, така и оттеглянето на административния акт в хода на съдебното производство по неговото оспорване, са правомощия на органа, издал административния акт. При образувано съдебно производство административният орган може да оттегли акта си при всяко положение на делото, но при наличие на условията на чл. 156 от АПК, а именно - със съгласие на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен /ал. 1/, както и след първото по делото заседание, но със съгласието на оспорващия /ал. 2/. Настоящият случай обаче не може да бъде подведен под нормата на чл. 156, ал. 2 от АПК. Актът, чиято законосъобразност е въведена като предмет на съдебен контрол по адм. д. № 1157/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград е оттеглен от издателя с последваща негова заповед № 626/07.10.2024 г. Това оттегляне на оспорения акт е направено след първото по делото заседание, на което е бил даден ход на делото – 16.05.2024 г., но при липсва на съгласие от страна на жалбоподателите. Видно от протокола на проведеното на 07.11.2024 г. открито съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител адв. Зотева, са изразили изрично несъгласие за оттегляне на обжалваната заповед и искане делото да продължи своя ход. Поради и това в случая, обратно на приетото от първоинстанционния съд, не са налице предпоставките, за да настъпят целените с оттеглянето на индивидуалния административен акт последици. В тази връзка следва да се има предвид, че оттеглянето на административния акт не е единственото и достатъчното основание за прекратяване на съдебното производство в хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК, като същото следва да бъде преценено съвкупно с останалите, изброени в разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от АПК предпоставки, а именно съгласие на оспорващия. Доколкото в случая безспорно се установява, че липсва изразено съгласие от оспорващите, то и предпоставките по чл. 156, ал. 2 от АПК не са осъществени и следователно не са налице основания за прекратяване на съдебното производство. Предвид на това първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт като не е преценил, че оспорващите не са дали своето валидно съгласие по чл. 156, ал. 2 от АПК, което налага обжалваното протоколно определение за прекратяване на производството да бъде отменено, а спорът по законосъобразността на процесната заповед да бъде разгледан по същество. По горните съображения определението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид установената незаконосъобразност на оспореното прекратително определение на отмяна подлежи и постановено по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, определение в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за присъждане на сумата в размер на 1 250 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,