Определение № 305 от 19.09.2022 г. на ВКС по д. № 3225/2022 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК молба от В. К. и Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд от 21.11.17 г. по гр.д. №125/16 г., потвърдено с решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №103/18 г. от 29.11.21 г., с което е отхвърлен предявеният от молителите срещу В. Н. частичен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД, за признаване дължимостта на обезщетение за неоснователно обогатяване за процесния период. Соченото като ново писмено доказателство уведомление изх. №22Ю-П-870/3/ от 20.04.22 г. от Кмета на район „Ю.”, общ. Пловдив е приложено към молбата. Ответницата по молбата В. Н. я оспорва като недопустима и неоснователна. ВКС на РБ, състав на трето гр. отделение, намира, че с оглед съдържанието на молбата да отмяна и направеното от ответницата възражение по допустимостта й във връзка с решението, чиято отмяна се иска, следва да даде на молителите възможност да уточнят искането си в тази насока. С молбата се иска отмяна на първоинстанционното решение по делото, макар в обстоятелствената част да е посочено, че то е потвърдено от въззивен съд и новото доказателство е относимо именно към решаващите мотиви на въззивното решение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.