Определение № 31 от 16.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 8/2009 г.

Производството е по реда на § 2 ал.11 вр. ал.8 от ПЗР на ГПК. Образувано е по частната жалба на Г. П. К. срещу определението от 22.02.2006 год. по ч.гр.д. № 84/2006 год. на Пловдивския апелативен съд с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 10.01.2006 год. по ф.д. № 197/2005 год. на Смолянския окръжен съд. С това определение е било оставено без уважение искането на К. за спиране на основание чл.430 б."б" ГПК вписването на промени по партидата на дружеството "Джи Е. Д. ;ООД, поради възникнал спор между него и другия съдружник Д. С. досежно обстоятелствата, подлежащи на вписване – прекратяване на членството му. Частната касационна жалба е депозирана на 20.03.2006 год. и е допустима по смисъла на чл.214 ал.1 ГПК . В нея се съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с наличие на основания за спиране на охранителното производство. Като взе предвид доводите по частната касационна жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема следното: Частната касационна жалба е неоснователна, а производството по обжалване на първоинстанционното определение - недопустимо. Становището на Пловдивският апелативен съд се основава на липсата на легитимация по чл.494 ГПК на К. да инициира охранително производство. Всъщност, в правомощията на регистърния съд е да спре охранителното производство по вписване на промени, ако между молителя и трето на регистърното производство лице възникне гражданско правен спор относно подлежащото на вписване обстоятелство и този спор предвижда разрешаване по исков ред. В този случай регистърният съд не преценява основателността на претенциите с които е сезиран исковият съд, а само констатира наличието на спора и поради това спира охранителното производство. Тази преценка на регистърния съд, обаче, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като определението по чл.430 б."б" ГПК с което е спряно (респ.отказано е спиране) регистърното производство е необжалваемо. Самият чл.430 ГПК не съдържа посочване дали определението подлежи или не подлежи на обжалване т.е. то е изключено от обсега на чл.213 б."б" ГПК . Чл.213 б."а" ГПК няма приложение в охранителното регистърно производство, дори искането за спиране да би било уважено. Отказът за спиране е необжалваем както в исковото, така и в охранителното производство. Но дори произнасянето да би било положително и охранителното производство да би било спряно, то чл.434 ГПК (който определя приложимите процесуални норми), изрично сочи, че освен общите правила на ГПК , за охранителното производство се прилагат изчерпателно изброени текстове на закона, между които не е чл.213 б."а" ГПК . Общите правила на ГПК се съдържат в Част първа – Глави І-ІХ и обхващат чл.1-чл.78 ГПК вкл. Изчерпателното изброяване на текстовете от Част втора, които са приложими в охранителното производство изключват приложението на чл.213 ГПК . Оттук следва извода, че определението на регистърния съд не подлежи на обжалване. Изключение от този принцип е въведена само по отношение на определението по чл.433 ГПК с ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Като се е произнесъл по основателността на частна жалба срещу необжалваем съдебен акт, Пловдивският апелативен съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а частната жалба на Г. П. К. срещу определението на регистърния съд – оставена без разглеждане. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия