Определение № 5106 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3237/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, представлявана от председателя на Управителния съвет – инж. Я. Йорданов, подадена чрез процесуален представител – юрк. Т. Данкова, с която се обжалва Определение № 1390/07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1156/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София против Определение №1111/30.11.2023 г., постановено по касационно административнонаказателно дело (КАНД) № 928/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково и е постановено прекратяване на производството по адм.д.№ 1156/2024г. по описа на ВАС. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага доводи за неправилност на постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд прекратително определение и твърди допустимост на оспорването на съдебния акт на Административен съд – Хасково за спиране на производството по КАНД № 928/2023г. до произнасяне на СЕС по дело С-61/23. Претендира отмяна на обжалваното определение на тричленния състав на Върховния административен съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора. С частната жалба при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът – ЕТ "К. – А. Карамолла“, [ЕИК], представляван от адв. В. Радичев от АК - Кърджали, не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С атакуваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ против Определение № 1111/30.11.2023 г., постановено по касационно административнонаказателно дело (КАНД) № 928/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Хасково, с което е спряно производството по делото до приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на АС – Хасково. За да остави без разглеждане подадената частна жалба и да прекрати образуваното въз основа на нея съдебно производство, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). При тези съображения тричленният съд се е позовал на разпоредбата на чл.631, ал.1, изр.2 от ГПК, въз основа на която е приел, че определението за спиране на производството в случаи като настоящия не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Спирането на делото е временна недопустимост на развитието на висящ съдебен процес, характеризиращо се със забрана за извършване на процесуални действия в рамките на определен период. То настъпва по разпореждане на съда при наличието на някоя от лимитативно посочените в чл. 229, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК законови предпоставки. С постановения от Административен съд - Хасково съдебен акт не се разрешава правния спор по делото, а се дава отговор на процедурен въпрос, свързан с развитието на производството. Една част от определенията, които съдът постановява в рамките на висящия процес, могат да бъдат предмет на инстанционен контрол. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК разделя на две основни групи подлежащите на обжалване определения и разпореждания. В едната група попадат преграждащите по-нататъшното развитие на производството актове, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК, а към другата се причисляват случаите, когато обжалваемостта е изрично посочена в закона. Определенията за спиране са актове по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, поради което и тяхната касационна проверка е по принцип допустима. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение от правилото на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК за обжалваемост на определенията, с които се прегражда развитието на делото, като изрично изключва от съдебен контрол определенията на съда, с които делото се спира поради отправено от съда преюдициално запитване. Решението на СЕС по преюдициален въпрос има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), а не само за съда, отправил запитването, поради което следва да се приеме, че забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК за съдебен контрол върху актовете за спиране обхваща както случаите, в които съдът отправя преюдициално запитване и спира висящото дело, така и хипотезите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд или съд на друга държава-членка преюдициално запитване по аналогичен или сходен правен спор. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за недопустимост на частната жалба на основание чл. 215, т. 4 АПК във вр. с чл. 236 АПК е в съответствие със закона. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,