Определение № 23 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от А. Т. Д. чрез адвокат И. И. от АК-С. срещу решение № 2115/13.04.2020 г. по в.гр.д.№ 15477/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 22.08.2018 г. по гр.д.№ 30923/2016 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявеният иск на А. Т. Д. против „Първа инвестиционна банка“ АД, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите: 8000 лева, главница по договор за кредитна карта от 20.09.2007 г., 2535,54 лева – лихва за периода от 19.09.2008 г. до 10.11.2009 г. и 740,71 лева разноски, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 50286/2009 г. на Софийски районен съд, 45 състав. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.„Тече ли погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес и от кога?“, 2.„Счита ли се за същинско изпълнително действие налагането или искането за налагане на възбрана на несъществуващ в патримониума на длъжника недвижим имот, валидно и годно ли е това действие да прекъсне давността?“, 3.„Счита ли се за редовно връчването на неупълномощено от работодателя лице и следва ли същото лице да изпълнява функциите си по трудов договор?“, 4.„Счита ли се за предприето изпълнително действие връчването на не материално отговорно лице при работодател и без да е упълномощено да получава?“ и 5.„Редовно, валидно, годно и същинско ли е определено изпълнително действие и опитът за предприемането му в рамките на определен изпълнителен способ, в случай че с него не е засегната правната сфера на длъжника и не е довело до събиране на парична сума по изпълнителното дело?“. Според касатора, решението на въззивния съд е очевидно неправилно, а поставените въпроси са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „Първа инвестиционна банка“ АД не е постъпил писмен отговор. За да постанови решението, въззивният съд приема, че в случая са приложими постановките на ППВС № 3/18.11.80 г., а не ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., тъй като са се осъществили факти, от значение за съществуващото между страните правоотношение, преди постановяване на цитираното тълкувателно решение. Давността е била прекъсната с образуване на изпълнителното производство на 21.04.2010 г. и на основание чл.115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД е спряла да тече по време на изпълнителния процес, поради което, според съда са несъстоятелни доводите за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради липсата на реално извършени изпълнителни действия, а искът по чл.439 ГПК е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че при тези мотиви на въззивния съд, преценката на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ се обуславя от решението, което следва да се приеме по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. с чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне по тълкувателното дело. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение