Определение № 406 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 169/2026 г.

Постъпила е молба вх. № 25013536 от 23.10.2025 г., подадена от А. С. К., ЕГН-[ЕГН] за отмяна, на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение № 20081450/01.03.2023 г. по гр. д. № 16278/2021 г. на Софийския районен съд, с които е отхвърлен предявения от Е. М. М. срещу М. Б. М. положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на недвижим имот - подземен гараж № ***, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 24,42 кв. м., при посочени съседи, заедно с 0,4639 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел *** от кв. ***по плана на [населено място], заснет в кадастралната карта като ПИ с идентификатор № ***. Със същото решение е уважен евентуалния иск за заплащане на стойността на извършени от ищцата подобрения до размер 1 584 лева, като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 3114,68 лева. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът за парично вземане е уважен за сумата 1 584 лева. С решение № 2237/16.04.2024 г. по в. гр. д. № 6268/2023 г. на Софийският градски съд е потвърдено изцяло решението в обжалваната част по иска за собственост и в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск за подобрения за разликата над 1 584 лева до пълния предявен размер 3114,68 лева, като са присъдени разноски. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 4091/15.09.2025 г. по гр.д.2571/2024 г. на ВКС, І гр.о. Поискана е отмяна на потвърденото решение от СГС, не допуснато до касационно обжалване от ВКС по иска за собственост и за паричното вземане. Молителят посочва, че е в граждански брак с ищцата Е. М. М. от 20.07.1991 г. и двамата са необходими другари, защото твърдят, че са придобили по давност имот и ако давността е изтекла по време на брака, имота е съпружеска имуществена общност. Решението за такъв имот обвързва със сила на пресъдено нещо и неучаствалия съпруг. Тъй като не е бил страна по делото, моли то да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с негово участие. Ответникът по молбата М. Б. М. я оспорва, защото в исковата молба няма твърдения за съвместно владение на ищцата с молителя, а по облигационния иск възразява, че молителя не е необходим другар на съпругата си, а е налице само активна солидарност, която е основание за обикновено другарство, а не за необходимо такова, но не предявилия иска солидарен кредитор не е обвързан от решението. Затова моли по облигационния иск молбата да се остави без разглеждане. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата за отмяна на решението в частта по иска за собственост е допустима. В тази част е подадена в тримесечния срок от влизане на решението в сила от лице, което не е било страна по делото и което е обвързано от решението, тъй като ищцата се е позовала на владение и придобивна давност. Съгласно задължителната практика на ВС – т.2 от ПП-8-80, когато давността е изтекла по време на брака при избран или приложим режим на общност, имота се придобила в условията на съпружеска имуществена общност, независимо на какво основание е установено владението. В този случай съпрузите са необходими другари, макар и не задължителни такива и поради това и двамата са обвързани от силата на пресъдено нещо, независимо дали и двамата са участвали в производството. Затова в тази част молбата за отмяна е допустима и следва да се допусне до касационно обжалване. В частта по облигационния иск молбата е недопустима, тъй като по облигационни искове съпрузите не са необходими другари в процеса. Те могат да бъдат солидарни длъжници, когато се касае за задължение за задоволяване нужди на семейството или солидарни кредитори, когато вземането им произтича от общ юридически факт, който закона свързва със солидарност или такава е уговорена с договор, но и в двата случая те са само обикновени другари в процеса за вземането. Дори при избран или приложим режим на общност, паричните вземания не са съпружеска имуществена общност. Постановеното влязло в сила решение, в частта за паричното вземане не обвързва неучаствалия обикновен другар, какъвто се явява молителя по претенцията за подобрения, поради което той не може да иска отмяна на влязло в сила решение. Затова в тази част молбата ще се остави без разглеждане като недопустима. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.