Определение № 276 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 689/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. Г. от [населено място] подадена чрез адв. Б. В., срещу определение №14 от 10.01.2018г., по ч.гр.д. № 5126/2017г., по описа на ВКС, четвърто ГО, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, вх.№17178/17.10.2017г., подадена от адвокат Б. В. – процесуален представител на ищеца С. К. Г. от [населено място], срещу определение №3259/09.10.2017 год. по ч.гр.д. №4745/2017 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10 състав. С това определение е потвърдено разпореждане №30326/14.7.2017г. по ч.гр.д.№4373/2017г. на Софийския градски съд, II –ри брачен състав, с което е върната касационна жалба, подадена от С. К. Г. срещу определение №10650/19.4.2017 г. по ч.гр.д.№4373/2017 г. на СГС. С последното е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявените от С. К. Г. искове. С определение № 79 от 23.02.2018г. производството по ч.гр.д.№ 689/2018г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, е спряно до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. С постановяването на Тълкувателно решение №2 по т. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС основанието за спиране на производството е отпаднало и същото следва да бъде възобновено. С частната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е основателна. С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че сезиращата го частна жалба, насочена против постановеното по реда на чл.274, ал.2 ГПК от апелативен съд определение, с което е потвърдено разпореждане на СГС за връщане на подадена частна жалба против негово въззивно определение, е недопустима по аргумент от нормата на чл.274, ал.4 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. С ТР № 2 от 23.06.2022 год. по ТД № 2/2018г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. В контекста на приетите с тълкувателния акт правни постановки, обжалваното определение е неправилно. Това налага същото да бъде отменено и делото върнато на същия състав на ВКС за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия