Определение № 621 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5040/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], представлявано от управителя лорд професор д-р по икономика и д-р по право М. Д. Д., М. С. А. и Б. С. Б. – двамата от [населено място], против определение № 63 от 6 март 2013 г., постановено по гр.д. № 1381 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма], М. С. А. и Б. С. Б. за отмяна на определение № 529 от 23 октомври 2012 г. по ч.гр.д. № 467 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2012 г., определение по гр.д. № 543/2012 г. на окръжния съд в [населено място] и определение по гр.д. № 96/2010 г. на окръжния съд в [населено място], на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В жалбата на първо място се иска тя да не се разглежда от никой състав на съдии от ВКС, по чиито решения и определения фамилията на жалбоподателя била окрадена с имоти и фабрики (изложен е списък); сочи се искане за преюдициално запитване до Европейския съд за определяне на равен на ВКС съд в друга страна членка на Европейския съюз за разглеждане на настоящата частна жалба поради заведени дела от частния жалбоподател срещу ВКС в СГС. Сочи се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на ГПК, при явно използване на служебно положение, при постановяване от незаконен състав поради наличието на основанието по чл. 22 ГПК – има заведени дела срещу работодателя на съдиите ВКС. Изложеното в определението не отговаря на истината, то е извършено само и единствено в полза на мафията. Изтъкват се вижданията на частния жалбоподател за извършена кражба на сграда в идеалния център на столицата, а съставът на ВКС узаконява престъпната кражба. Исковата молба е вписана в имотния регистър. Съставът на окръжния съд в [населено място] е излязъл извън рамките на функционалния си имунитет, явно са изчезнали документи, подменено е определение на окръжния съд в [населено място] за дължима държавна такса, увеличена е съзнателно държавната такса, и е използвано служебното положение за прекратяване на гражданското дело за кражба на имот в центъра на София. Налице е дело срещу всички съдии в окръжния съд в [населено място]. Излагат се вижданията на частния жалбоподател за извършени от редица съдии престъпления, които според жалбоподателя, са доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и основание за допускане отмяна на съответните съдебни актове. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си съставът на касационния съд приема, че, макар в молбата като основание за допускане на отмяната на съдебните актове да е посочено това по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, се правят само общи оплаквания за неправилност, без да се сочат обстоятелства по посоченото основание. Съдът сочи, че съгласно задължителната съдебна практика, освен влезлите в сила решения, на отмяна подлежат и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Подчертава се, че атакуваните определения, включително и това на ВКС, първо гражданско отделение, са постановени по частни жалби, нямат характеристиката на съдебни актове, с които се разрешават спорни правоотношения и не могат да бъдат предмет на производството по чл. 303 и сл. ГПК, тъй като с тях са разгледани проблеми по движението на делото и по правилността на разпореждане за връщане на молби поради неотстранени в срок недостатъци. Неоснователно е искането на частните жалбоподатели за отвод на настоящия съдебен състав, тъй като по отношение на нито един от членовете на състава не са налице основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че са предявени искови молби срещу Върховния касационен съд в конкретния случай не може да се приеме за друго обстоятелство, което поражда основателно съмнение за безпристрастието на членовете на съдебния състав. В инстанционното разглеждане на спора членовете на състава не са участвали, съответно не са се отстранявали по реда на чл. 22 ГПК. Неоснователно е искането на частните жалбоподатели за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за определяне на равен на ВКС съд в друга страна членка на Европейския съюз за разглеждане на частната жалба поради заведени дела от М. Д. срещу ВКС. Съгласно чл. 628 ГПК, преюдициално запитване се прави в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Тъй като подобно твърдение не е въведено и поддържано от жалбоподателите, то искането е неоснователно. Частната жалба е неоснователна. С молбата за отмяна, с посочено от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК по твърдение за осъществено престъпно действие на състава на съда, се иска отмяна на определение на ВКС по ч.гр.д. № 467 по описа на първо гражданско отделение за 2012 г., определение на окръжния съд в [населено място] по гр.д. № 543/2012 г. и определение на окръжния съд в [населено място] по гр.д. № 95/2010 г. С посоченото определение ВКС потвърждава определение от 6 юли 2012 г. по гр.д. № 543/2012 г. на окръжния съд в [населено място], тъй като указанията за отстраняване на нередовности са законосъобразни и нередовностите не са отстранени в определения от закона срок - не е вписана молбата за отмяна и не са представени доказателства за платена държавна такса. В молбата за отмяна не е отразено кое точно определение на окръжния съд в [населено място] се атакува – посочено е само, че става въпрос за определение на съдия М.-Х.. Вероятно молителите са имали предвид определение № 231 от 12 март 2012 г. по гр.д. № 95 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което на молителите е указано в едноседмичен срок от съобщението да внесат общо държавна такса от 2516,70 лева по сметката на ВКС, както и да впишат молбата за отмяна. В настоящата частна жалба не се излагат каквито и да е съображения по мотивите на съда в обжалваното определение. Вместо това частните жалбоподатели са избрали да изложат своите преценки за почтеността на съответните съдебни състави и твърдения за принадлежността им към мафията, както и за осъществено престъпно деяние на целия състав на окръжния съд в [населено място], от състава на ВКС и от състава на окръжния съд в [населено място]. Не е посочено защо възприетото от състава на касационния съд, че атакуваните съдебни актове не подлежат на отмяна в производството по чл. 303 и сл. ГПК, е неправилно. При преценка на изложените от състава на първо гражданско отделение съображения в обжалваното определение, настоящият съдебен състав приема, че те са изцяло съобразени със задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 2/77 г., според което на отмяна подлежат само актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, и когато с тях се разрешават спорове за материално право. Разглежданите в случая актове са свързани с движението на делото при констатирана нередовност на съответните молби, поради което правилно е преценено, че отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК е недопустима. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение