Определение № 593 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2023 г.

Постъпила е частна жалба от А. Миленков от [населено място], обл.Пазарджик срещу Разпореждане №8518 от 07.09.2023г. на Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ по адм. дело №7826/2023г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Миленков касационна жалба против решение №383 от 15.06.2023г. постановено по адм. дело №1144/2022г. описа на Административен съд – Пазарджик и е прекратено производството по делото. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане касационната жалба на Миленков срещу постановеното по цитираното дело на Административен съд – Пазарджик съдебно решение от 15.06.2023г., Председателят на Шесто отделение на ВАС на РБ е приел, че същата е подадена срещу решение, което е окончателно и не подлежи на касационна проверка от ВАС на РБ, като се е позовал на чл.13 ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). От страна на частния касационен жалбоподател се настоява, че в случая не е налице хипотеза, за която е приложима последноцитираната законова новела, поради което и на общо основание съдебното решение подлежи на касационна проверка така, както е посочил и самият административен съдия в акта си. Настоящият състав констатира, че предмет на обжалване от Миленков пред първостепенния съд е била Заповед №ЗСП/Д-РА-С/20 от 05.09.2022г. на Директор на ДСП – Септември, с която на основание чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП е била прекратена получаваната от лицето до този момент месечна социална помощ за допълване на дохода по чл.9 от Правилника. Този неблагоприятен за адреса акт е обжалван пред Директор РДСП – Пазарджик, който при осъщественото задължително административно обжалване и с Решение №13-РД06-0047 от 17.11.2022г. е отхвърлил жалбата. При обжалване на първоначалния административен акт пред съда, състав на Административен съд – Пазарджик, с Решение №383 от 15.06.2022г. по адм. дело №1144/2022г. по описа на този съд, отхвърлил жалбата на Миленков, като посочил, че решението му подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно общата разпоредба на чл.12 ал.4 от ЗСП „Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика“. В тази връзка в чл.32 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСП е посочено, че „Месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице“. В подзаконовия нормативен акт не се съдържа уредба, касаеща реда за оспорване на изброените актове, вкл. и тези за прекратяване на отпуснатите социални помощи, но такава е налична в самия закон. На първо място в чл.13 ал.5 ЗСП е посочено, че Заповедта по ал. 2(за отпускане на помощта) се обжалва първо задължително пред директора на съответната регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в следващата ал.6 е предвидено, че ако той не се произнесе по жалбата или я отхвърли, първоначалният акт по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението му е окончателно. С ал.7 пък е уреден случаят, когато горестоящият орган е решил въпроса по същество, но и тук при съдебно оспорване решението на административния съд е окончателно. В ЗСП съществува и друга уредена хипотеза на съдебно оспорване – това е производството по чл.14а-чл.14в от закона, касаещо случаи на възстановяване на получената социална помощ при недобросъвестност на лицето, но за разлика от разгледаната по-горе уредба тук(чл.14б ал.1 ЗСП) законодателят не е предвидил окончателност на съдебния акт на административния съд. Следва да се посочи също така и само за пълнота, че с чл.34 ал.2 ЗСП е уредено обжалването на принудителните административни мерки, прилагани по този закон, а с препращащата норма на чл.37 ал.3 ЗСП е посочен и реда за атакуване на издадените от Директора на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице наказателни постановления. От прегледа на законодателната уредба следва да се направят следните изводи. По арг. от посоченото в чл.12 ал.4 ЗСП отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи(без тези за отопление) има единна канава, поради което последващо уреденото с новелата на чл.13 ЗСП, вкл. след създаването на двете нови ал.6 и ал.7 с изменението на АПК с ДВ бр.77/2018г., обосновава тезата, че при липса на изрична друга уредба, то при обжалване на индивидуалните административни актове, касаещи въпросите по отпускането, изплащането, изменяването, възобновяването или прекратяване на посочените социални помощи, приложима ще е уредбата, посочена в чл.13 ЗСП в нейната цялост, тъй като всички тези въпроси са относими към подаденото заявление-декларация. Различен е законодателният подход в хипотезата на възстановяване на недобросъвестно получени помощи, като уредбата за него е дадена отделно (възстановяването не е и между изброените в новелата на чл.12 ал.4 ЗСП) и там липсва ограничение на възможността за касационно обжалване. С оглед изложеното, изводът в оспореното разпореждане се явява законосъобразен, поради което и оспореният акт следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение