Определение № 59 от 12.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 380/2021 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на определение № 4/16.04.2021г. на съдия от Районен съд-Първомай, с което съдебното производство по АНД № 86/2021г. е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Първомайския и Пловдивския районни съдилища. Становището на прокурора е, че компетентен да се произнесе е РС – гр. Пловдив. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Производството е образувано по жалба на управителя на „Медицински изделия и компоненти Пловдив“ Е. срещу Наказателно постановление №16-003079, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Пловдив, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Според съдържанието на постановлението, неизпълнената принудителна мярка е дадено задължително предписание за изплащане на трудово възнаграждение на Ж. П. за м.юли 2019г. По жалбата е образувано дело в Районен съд-гр.Пловдив, което е прекратено и изпратено по подсъдност в Районен съд-гр.Първомай, по съображения, че седалището и адресът на управление на санкционираното дружество са в гр. Порвомай. Съдът в гр. Първомай е повдигнал препирня с оглед обстоятелството, че работникът полага труд в цех за ортопедични обувки, намиращ се в гр. Пловдив. Настоящият съдебен състав, прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд в гр. Пловдив. Няма спор по въпроса, че при нарушение, осъществено чрез бездействие, местната подсъдност се определя от мястото, където е следвало да бъде изпълнено задължението за действие. Съгласно чл.270, ал.