Определение № 12511 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10953/2025 г.

Производството е по реда на чл.213а ал.7 във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на министъра на младежта и спорта против Определение № 2778/14.10.2025 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 551/2025 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 2665/03.10.2025 г. по адм. д. № 551/2025 г. на Административен съд Русе, подадена от министър на младежта и спорта. В жалбата до касационната инстанция се релевират съображения за неправилност и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е определил характера на заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта като отказ за разглеждане по същество на представения от жалбоподателя проект № 09-00-4277/30.12.2024 г. за финансово подпомагане. С оспорената заповед било отказано финансиране на проект, което било в правомощията на министъра. Поддържа, че посочената комисия по чл.8 ал.1 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (Наредба № 3 от 2.04.2019 г.) е помощен орган към министъра и само министъра разполага с компетентност да издава заповеди за одобрява или неодобрява финансиране на проект. Претендира се отмяна на обжалваното определение на административния съд. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АдмС Русе е било образувано по жалба от сдружение „Спортен клуб по вдигане на тежести Тараненко“, със седалище в гр.Русе, против заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта, в частта, с която проектът на жалбоподателя с вх.№ 09-00-4277/30.12.2025 г. не е одобрен и по отношение на същия е отказано финансово подпомагане. С Определение № 2665/03.10.2025 г., постановено по адм. дело № 551/2025 г. по описа на Административен съд Русе е отменил заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта, в обжалваната част и е изпратил преписката на министъра на младежта и спорта за решаване по същество на искането за одобряване на проект. За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че защитата срещу процесната заповед, в оспорената ѝ част, следва да се осъществи по реда на глава десета, раздел IV на АПК, тъй като за да бъде ефективно правото на защита на гражданите и организациите, било необходимо съдът да отиде отвъд привидността, отвъд неточните формулировки в разпоредителната част на акта, за да може да прецени какъв действително е в своето правно естество този акт – дали се касае до процедурен акт по чл.197 от АПК или до акт по същество. Да се позволяло на органа да се произнася с акт по същество въз основа на предпоставки, свързани единствено с допустимостта на искането (по-конкретно подаването му в срок), означавало по волята на органа да се дерогира изцяло редът за защита по глава десета, раздел IV на АПК. Съдът приел, че заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта, в оспорената ѝ част, по правната си същност не съставлява акт по същество, а процедурен акт по чл.197 от АПК, който обаче бил постановен от некомпетентен орган – от министъра на младежта и спорта, вместо от компетентния за това, съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г., помощен колективен орган – от комисията по чл.8, ал.1 от същата наредба. На следващо място, съдът приел, че този отказ е незаконосъобразен и поради допуснато от органа нарушение на чл.5, ал.1 от АПК, респ. чл.15, ал.3 от ЗНА. При тези мотиви го отменил. С вх. № 4320/13.10.2025 г., от министъра на младежта и спорта е подадена частна жалба против Определение № 2665/03.10.2025 г., постановено по адм. дело № 551/2025 г. по описа на Административен съд Русе. На основание чл. 213а, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 215, т. 1 АПК във вр. с чл. 236 АПК и съгласно Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, с определение № 2778 от 14.10.2025 г. по адм. дело № 551/25 г., АдмС Русе е оставил без разглеждане частната жалба против определение № 2665/03.10.2025 г. по адм. д. № 551/2025 г. на АдмС Русе. Това определение е предмет на настоящото производство. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като изводите на съда не съответстват на приложимото право и действителното правно и фактическо положение по спора, поради което е и необосновано – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК във вр. чл.236 АПК. По реда на чл.197 и сл. АПК се обжалва не отказ за издаване на административен акт, а отказ да се разгледа искането за издаване на акт, т.е. оспорва се преценката на органа дали искането е нередовно или съответно недопустимо. Предвид чл.200, ал.1 АПК съдът или отхвърля жалбата, или отменя отказа и изпраща преписката на административния орган за решаване по същество, а органът в този случай няма право на частна жалба. В случая, съдът не е бил сезиран с жалба по реда на чл. 197 АПК и е дължал произнасяне с акт по същество на спора. Съдът се е произнесъл със съдебен акт извън хипотезите на чл.200, ал.1 АПК, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заповедта на министъра на младежта и спорта, издадена на визираните в нея правни основания, по своя характер е индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на чл.145 и сл. АПК. Със същата на основание чл.10 ал.1 т.3 Наредба № 3 от 2.04.2019 г. административния орган не е одобрил предложения проект и е отказал финансово подпомагане, което представлява произнасяне по съществото на отправеното искане от заявителя. Липсва изявление, с което това искане да е оставено без разглеждане, като съдът не е компетентен да тълкува действителната воля на административния орган. Касае се за индивидуален административен акт, който не е изричен отказ от издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 АПК, а за административен акт, който е обжалван по реда на чл. 145 и сл. АПК. В този смисъл като е приел, че се касае за отказ за издаване на административен акт, първоинстанционния съд неправилно е приложил закона. Поради това административният орган притежава процесуална легитимация да обжалва определение № 2665/03.10.2025 г., постановено по адм. дело № 551/2025 г. по описа на Административен съд – Русе. Въпросът правилно ли е процедирал съда, като е разгледал оспорването на заповедта по реда на чл.197 и сл. не е предмет на настоящето производство, но във всички случаи предвид характера на оспорения административен акт и правните последици от постановеното определение (по арг. и от чл.210, ал.2 АПК във вр.чл.236 АПК) следва на административния орган да му се гарантира процесуална възможност да упражни правото си на защита с обжалване на определението. Частната жалба на министъра на младежта и спорта против Определение № 2665/03.10.2025 г. по адм. дело № 551/2025 г. на АдмС Русе е допустима, а обжалваното Определение № 2778/14.10.2025 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 551/2025 г., като неправилно следва да бъде отменено, като Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. на ВАС в случая е неприложимо. Делото следва да бъде изпратено на съдията – докладчик в първоинстанционния съд – Административен съд Русе, който да извърши проверката по чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 АПК на частна жалба с вх. № 4320/13.10.2025 г. по описа на Административен съд Русе, подадена от министъра на младежта и спорта против Определение № 2665/03.10.2025 г. по адм. дело № 551/2025 г. на АдмС Русе. Воден от гореизложеното и на основание чл.213а ал.7 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение