Определение № 2253 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1660/2026 г.

В касационната жалба е направено искане за спиране на производството по делото, тъй като пред Окръжен съд – гр.Пловдив е висящо друго производство/по заведена искова молба от 27.02.2026г. – датата на подаване на касационната жалба/, което е с преюдициално значение за изхода по настоящото. В срок е постъпил отговор от ответника по касация „Смак“ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на искането за спиране – поради липсата на идентитет между страните по двете дела, както и връзка на обусловеност между двете производства. Съдът като съобрази направеното искане за спиране и становището на насрещната страна намира, че същото се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т.д. №1/2017г., ОСГТК предвид аналогичните норми на чл. 182, ал. 1, б. „г“ от ГПК /отм./ и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, запазените основни характеристики на касационното производство и правомощия на ВКС в контролно-отменителната фаза по сега действащия ГПК /в сила от 01.03.2008г./ и отменения ГПК /1952г./, постановките на т.8 от ТР №1/17.07.2001г. по т.д.№1/2001г. на ОСГК в разглежданата хипотеза, както и доразвитието им в т.9 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК и ТК, са запазили актуалността си. Съгласно т.9 на ТР№2/2004г. на ОСГК във връзка с т.8 на ТР№1/2001г. на ОСГК, ВКС може да постанови спиране на делото в случай на обусловеност от друго производство с преюдициално значение само след приключване на контролната фаза на касационното производство при даване ход за разглеждане делото по същество. Изложеното е формално основание искането за спиране на настоящия етап от производството пред ВКС да се остави без уважение. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на I г. о.