Определение № 1520 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. З., чрез адв. М. Петрова срещу определение № 10413/21.11.2025 г. по адм. дело № 2496/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането за удължаване срока на изпълнение на дадените с Разпореждане № 9823/10.11.2025 г. указания на съда и жалба с вх. № 18220/31.10.2025 г. срещу Заповед № ЗСПД/Д- РВ/25461/30.09.2025 г., издадена от Д. Й., упълномощено лице в дирекция „Социално подпомагане“- Пловдив към Агенция за социално подпомагане е оставена без разглеждане, а производството по адм. дело № 2496/2025 г. по описа на АС – Пловдив е прекратено. Иска се обявяване нищожността на оспорения съдебен акт поради неясна воля на съда, алтернативно обезсилване на процесното определение като недопустимо или отмяната му като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост, е неоснователна. Производството пред АС- Пловдив е образувано по жалба на К. З., чрез адв. М. Петрова, срещу Заповед № ЗСПД/Д- РВ/25461/30.09.2025 г., издадена от Д. Й., упълномощено лице в ДСП- Пловдив. С разпореждане № 9823/10.11.2025 г. жалбата е оставена без движение като съдът е указал на оспорващия в седемдневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности като представи доказателства за спазване срока за обжалване на Заповед № ЗСПД/Д- РВ/25461/30.09.2025 г. и да уточни желае ли освобождаване от заплащане на държавна такса. Съобщение с указанията на съда е редовно връчено на 11.11.2025 г. на посочения в жалбата съдебен адрес - Фондация за достъп до права – ФАР, гр. Добрич, [адрес], чрез адреса на електронна поща на адв. М. Петрова, АК – Добрич. Получаването на съобщението е потвърдено чрез отговор по електронна поща лично от адв. Петрова. Срокът за изпълнение на указанията на съда, изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, е изтекъл на 18.11.2025 г. (вторник, присъствен ден). На 17.11.2025 г. е постъпила молба от адв. Петрова, с която на основание чл. 63 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се иска удължаване на срока за изпълнение на указанията или изпращане на съобщението лично на К. З., поради липсата на контакт между адвокат и жалбоподател. С оспореното определение съдът е отхвърлил молбата като е изложил подробни аргументи, касаещи липсата на уважителни причини, които да предполагат удължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК и мотивирано на основание чл. 158, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК, поради неизпълнение на дадените указания, е прекратил делото. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на чл. 144 от АПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. При извършване на преценка дали посочената от страната причина е уважителна, от страна на съда следва да се съобразят конкретните обстоятелства по делото, като бъде взето предвид дали посочената пречка за извършване на действието зависи от волята на страната и дали същата е от естество да препятства възможността й да извърши дължимото действие в срок (в този смисъл определение № 50185 от 02.06.2023 г. по гр. дело № 4940/2021 г., ІV г. о. на ВКС). Такива обстоятелства в случая не се твърдят и не се установяват. В изпълнение на служебните си задължения АС - Пловдив, е дал на жалбоподателя ясни и основани на законовите изисквания указания, а именно да представи доказателство за срочност на подадената пред него жалба, предвид нечетливото пощенско клеймо. Видно от приложения по делото пощенски плик, жалбата е подадена от упълномощения адв. М. Петрова, подписана е лично от нея в качеството й на пълномощник и е изпратена от посочения в жалбата съдебен адрес, който е и служебният адрес на адв. Петрова в гр. Добрич. Следователно именно упълномощеният адвокат, бъдейки подател на жалбата от името на К. З., е имал възможност да представи изисканите доказателства, тъй като когато пощенското клеймото е нечетливо, денят на действителното постъпване на пощенската пратка, подадена от подателя в съответната точка за достъп, може да бъде установена от друг, издаден от пощенската служба, документ - фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение. В този смисъл, възраженията в частната жалба, че единственият начин да се удостовери датата на клеймото е да се направи справка по делото, са неверни. Няма обективна причина, която да налага снабдяването на упълномощения адвокат с посочените удостоверителни документи да се поставя в зависимост от личните действия на жалбоподателя. На следващо място, даденото от съда указание изрично да се посочи дали жалбоподателят желае освобождаването си от задължението да внесе държавна такса, доколкото такава вече е внесена, също не изисква личните действия на жалбоподателя. Както беше отбелязано, преценката дали посочената причина е уважителна следва да бъде извършена от съда при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото. В процесния случай, предвид факта, че държавната такса вече е платена и не се налага тепърва предоставяне на сумата от жалбоподателя на адвоката, то липсата на комуникация между тях не е от съществено значение. Изявление във връзка с искането за освобождаване от ДТ, може да бъде направено и в хода на съдебното производство по разглеждане на жалбата, при положение, че след изпълнение на останалите указания на съда жалбата бъде приета за редовна и допустима. В допълнение, константна е практика на ВКС, че съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването на съдебни книжа се извършва на пълномощника, от което следва, че в този случай съдът няма задължението да изпраща призовка на страната. Съгласно чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 45 от ГПК, връчването на адвокат, в качеството му на процесуален представител на страната, е приравнено на лично връчване. Определянето на средствата и начина за комуникация между страната и нейния процесуален представител е въпрос на вътрешни отношения между тях и трябва да се организира така, че да има контакти, позволяващи нормалното протичане на производството. След като самата страна, без да е обективно възпрепятствана, не поддържа контакт с процесуалния си представител, тя сама се поставя в невъзможност да изпълнява указанията на съда или да извършва съответните процесуални действия. В случая не се установяват изискуемите съобразно чл. 63, ал. 1 от ГПК предпоставки за удължаване на срока, съответно неизпълнението в срок на дадените от съда указания резултира в оставяне на жалбата без разглеждане на осн. чл. 158, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение