Определение № 5732 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2026 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Б. П., подадена чрез пълномощник, против определение № 1516 от 16.04.2026 г. по адм. д. № 436/2026 г. на Административен съд - Хасково, с което съдът е оставил без уважение искането на П. за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 26-0229-000002/15.03.2026г. на командир на отделение към 05 РУ при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е изследвал баланса между личния и обществен интерес, не е съобразил принципа за съразмерност. Твърди, че е доказано основанието за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, тъй като законът не изисква реално настъпили вреди, а на изследване и доказване подлежи вероятната основателност от настъпване на такива в резултат на предварителното изпълнение на мярката. Според частния жалбоподател съдът не е изследвал относимите обстоятелства, а именно предизвиканото сериозно затруднение в трудовата дейност на адресата на акта, нарушаване на ежедневната организация, финансови загуби, пропуснати ползи и ограничаване на соци алната и професионалната мобилност. Също така твърди, че съдът е следвало да съобрази интензитетът на съмнението относно законосъбразността на приложената ПАМ. По подробно изложени мотиви иска отмяна на определението и спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт. Ответникът командирът на отделение към 05 РУ при СДВР не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Ведно е от данните по делото, че производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на Д. Б. П. срещу заповед № 26-0229-000002/15.03.2026г. на командир на отделение към 05 РУ при СДВР, с която спрямо него е приложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС" до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от три месеца" на основание чл. 171, т. 1, б "з", подт. "бб" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Жалбоподателят е направил искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта на основание чл. 166, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е приел, че от твърденията на оспорващия и представените доказателства не може да се направи извод, че предварителното изпълнение на акта ще доведе до вреди за неговия адресат, които биха били значителни или трудно поправими по своя характер. Посочил е, че жалбоподателят не е мотивирал и не е доказал настъпването на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение. Приел е, че мярката не препятства по какъвто и да е начин изпълнението на задълженията на заеманата от жалбоподателя длъжност "управител на игрална зала", тъй като съществуват и други възможности според обстоятелствата за придвижване до работното място, а въпрос на управленско решение е транспортните дейности в управляваната от жалбоподателя игрална зала да бъдат възложени на друг правоспособен водач. Понесените от лицето финансови разходи за транспорт не са непреодолими вреди, а други такива не се предполага да настъпят от предварителното изпълнение на оспорения акт. Обосновал е извод, че не са изпълнени основанията на чл.166, ал. 2 АПК, поради което е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Определението е правилно. Предмет на съдебната проверка във връзка с отправеното искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, осъществяването на които предоставят временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 166, ал. 2 АПК критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни възможността му да изпълнява своите трудови задължения, правилно е приет за неоснователен. Жалбоподателят с твърденията си във връзка с направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ на практика защитава по същество собствения си интерес, засегнат от самата приложена принудителна мярка. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва дейностите във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия негови интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес. Твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Доказването на твърдяна реална вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима е в тежест на оспорващия. Само твърдението на жалбоподателя, че търпи затруднения при изпълнение на трудовите си задължения, има ограничена мобилност и нарушена ежедневна организация, не е достатъчно да изпълни основанието на чл. 166, ал. 2 АПК. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б "з", подт. "бб" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на оспорващия да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. В конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Доводите на П. относно постигане целта на приложената мярка със сваляне на регистрационните табели на автомобила са неотносими към основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Конкретно приложената ПАМ е по отношение на водача - "временно отнемане на СУМПС". Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок от 3 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Твърденията на частния жалбоподател, че съдът не е извършил преценка за вероятната основателност на направеното оспорване на заповедта са неоснователни. Действително, спирането на предварителното изпълнение е приспособено към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. Тъй като то привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя, във всички случаи се отчита както интензитетът на правното въздействие, така и защитимият обществен интерес във връзка с установеното с акта деяние на адресата. Съдът правилно е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което законосъобразно е отхвърлил като неоснователно направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Воден от горното, Върховният административен съд