Определение № 3909 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2023 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл. 228 вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от „Форд Мотор Къмпани Лимитид“ - дружество, учредено съгласно законите на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, със седалище и адрес на управление: Артериал Роуд, Лейндън, Есекс, Англия, чрез процесуални представители, за изменение в частта му за разноските на Решение № 669 от 23.01.2025 г. по адм. дело № 11072/2023 г. по описа на ВАС. В искането се поддържа, че присъденото на НАП юрисконсултско възнаграждение е в противоречие с Решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и че понастоящем липсва нормативно установен минимум на адвокатските възнаграждения, изискуем за приложението на чл. 161 от ДОПК. Претендира изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, като на НАП не бъде присъждано възнаграждение, а алтернативно – да се присъди същото в размер на 360 лв. съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът по искането – Директорът на Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, представя писмено становище за неговата недопустимост, а алтернативно оспорва основателността му. Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за изменение е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с оглед на което е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С горепосоченото решение ВАС е оставил в сила Решение № 5528 от 05.09.2023г. по адм. дело № 615/2022г. по описа на Административен съд –София град, с което е отхвърлена жалбата на „Форд Мотор Къмпани Лимитид“ срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221020008147-091-001/17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –София, в частта, потвърдена с Решение № 1771 от 22.11.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, с която на дружеството е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 972 789,88 лв. за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2020г. по фактури, издадени от „Язаки Системс Технолъджис ГМБХ“ /„Язаки“/ със служебен номер от НАП [номер]. Със същото решение ВАС е осъдил „Форд Мотор Къмпани Лимитид“ да заплати на НАП сумата от 38 833,69 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Основателни са доводите на искателя, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение настоящият състав е следвало да съобрази критериите, очертани от СЕС с решението по дело С-438/22, включително процесуалната активност на пълномощника на касатора и процесуалната му роля. С решението по дело С-438/22 на СЕС е прието, че: " Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. " Според т. 3 от него: "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. " Съобразно т. 3 от цитираното решение на СЕС, националният съдия е задължен да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. От така цитираното тълкуване на СЕС следва, че критериите по Наредба № 1 при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение на НАП са ирелевантни, а приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от НЗПП. Съобразявайки интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършена работа в хода на касационното производство, юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 360 лв., а постановеното решение да се измени съответно в частта му за разноските. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 ГПК във вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение