Определение № 174 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3193/2020 г.

Производството е по реда на чл.309, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Й. Б. Я. молба с вх. № 262068 от 23.09.2020 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК на влязло в сила на 01.06.2020 г. решение № 219 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 1710/2018 г. на Кюстендилския районен съд, потвърдено с решение № 292 от 19.11.2019 г. по в. гр. д. № 258/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, което не е допуснато касационно обжалване с определение № 287 от 01.06.2020 г. по гр. д. № 1186/2020 г. на ВКС, I г.о. В молбата за отмяна е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението на посоченото решение в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот. След като взе предвид представените по делото доказателства, настоящият състав на ВКС приема, че молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: По реда и на основание чл.309, ал. 1, вр. чл. 282, ал.2 ГПК Върховният касационен съд може да спре изпълнението на влезли в сила решения, срещу които е подадена молба за отмяна. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на решения, които подлежат на принудително изпълнение, а съгласно чл.404, ал.1, т.1 ГПК такива са само осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая молителят иска да бъде спряно изпълнението на влязло в сила решение по допускане на делбата, което не е осъдително по своя характер и съответно не подлежи на принудително изпълнение, респ. не попада сред актовете, за които е приложима процедурата за спиране на изпълнението. Поради това молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г.о.,