Определение № 35 от 23.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 333/2012 г.

взе предвид: Производството е образувано по повод разпореждането от 14.02.2012 год. на съдия от Софийския районен съд, наказателно отделение, с което е прекратено съдебното производство по нчхд № 2293/2012 год. по съображения за наличието на предпоставките по чл.43, т.2 НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че са налице основания делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Софийският районен съд е образувал нчхд № 2293/2012 год. по частната тъжба на М. С. Т. против Ц. Г. Ц. с искане да бъде осъден за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.т.1, 2, 3 и 4 вр.чл.147, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.36 НПК делото е подсъдно на съда по местоизвършване на престъплението, т.е. на Софийския районен съд. От данните по делото е видно, че частният тъжител е съдия в Софийския градски съд, който е компетентния да се произнася по жалби и протести против съдебните актове на първоинстанционния съд. След като пострадалият е съдия от района на съда, на който делото е подсъдно, са налице основанията на чл.43, т.2 НПК. Делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд-Пловдивския районен съд, за да не се пораждат съмнения за произнасяне в нарушение на основните принципи по НПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение