Определение № 57 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 66/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „П. бр. м. „ ДОО – търговско дружество регистрирано в Република Х., за изменение на постановеното опр. № 287/21.10.2015 год. по настоящото дело, в частта му относно присъдени в полза на Д. Ч. и Т. Р. разноски за касационното производство, касационната жалба на „П. бр. м.„ДОО по което със същото определение е оставена без разглеждане, като недопустима. Страната намира, че съдът неправилно е присъдил разноски в размер на по 1 400 лева адвокатско възнаграждение, въпреки липсата на доказателства за реално направени такива. Възразила е и за прекомерност на възнаграждението. Ответните страни – Д. Ч. и Т. Р. – не са депозирали становище по молбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба изхожда от легитимирано лице, но е подадена след преклузивния срок по чл.248 ал.3 ГПК и като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са: Определение № 287 / 21.10.2015 год. на настоящия състав, чието изменение се претендира по реда на чл.248 ГПК, е връчено на молителя на 02.11.2015 год., като едноседмичния срок за молбата по чл. 248 ГПК е изтекъл на 9 ноември 2015 год. / присъствен ден /. Молбата е подадена на 11.11.2015 год. /вх.№ 12 058 от същата дата на регистратурата на ВКС /. Няма данни за изпращането й по пощата в рамките на преклузивния срок. Приложеният плик е с последващи дати на изпращане – 23.12.2015 год. и не би могъл да се отнесе към молбата по чл.248 ГПК, предвид завеждането й като постъпила на 11.11.2015 год., а и с оглед подателя му. Следователно,правото на „П. бр. м.„ДОО, да претендира изменение на определението в частта за разноските по касационното производство, е преклудирано. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение