Решение № 11083 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1743/2014 г.

Решение № 11083 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1743/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против Решение № 3084/05.12.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 970/2013 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 031201622/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, в частта потвърдена и изменена с Решение № 925/01.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на съда за нищожност на РА поради териториална некомпетентност на органа, възложил ревизията, е незаконосъобразен. В подкрепа на тази теза излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Иван Калчев Иванов от гр. Варна с писмено становище оспорва нейната основателност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 031201622/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, в частта потвърдена и изменена с Решение № 925/01.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на Иван Калчев Иванов са определени данъчни задължения: за 2005 г. и 2006 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) общо в размер на 12 692.87 лв. и лихва за забава - 8 980.27 лв.; и за 2010 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 645 лв. и лихва за забава - 184.35 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е обременен с най-тежкия порок - нищожност, тъй като ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със ЗВР № 1102863/11.07.11 г. издадена от старши инспектор по приходите при Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, съгласно Заповед № Д-931/04.07.11 г. на Директора на ТД на НАП, оправомощаваща го да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112 от ДОПК, съответно заповеди за определяне на компетентен орган само за ИРМ гр. Добрич. Решаващият състав е счел, че издателят на процесната ЗВР не разполага с компетентност по отношение на данъчни субекти с адрес в гр. Варна и от съдържанието на издадените заповеди за делегиране следва, че делегиращият е разграничил териториално отделните органи по приходите, на които са възложени правомощия за територията на конкретно посоченото ИРМ. Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна и противоречие с материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК сочи, че компетентната дирекция за физическите лица се определя по техния постоянен адрес. Организационно - управленската структура на НАП е одобрена с Решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. и съгласно т. 3.4. от нея ТД на НАП Варна със седалище в гр. Варна има териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. С приемането на цитираното решение посочените ТД на НАП - Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище са закрити, като техният териториален обхват и обхватът на дейност е включен в този на ТД на НАП - Варна. Независимо от обстоятелството, че органите по приходите на ТД на НАП - Варна имат работни места в различни населени места /Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище/ настоящият касационен състав намира, че те са органи по приходите в ТД на НАП - Варна с компетентност по отношение на всички данъчно задължени лица, попадащи според постоянния им адрес, респективно- адреса на управление, седалището им, мястото на извършване на дейността, в териториалния обхват и обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, така, както е определен с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. Този извод се подкрепя и от липсата на регламентация в ДОПК и ЗНАП на самостоятелна компетентност, териториален обхват и обхват на дейност на изнесените работни места, различни от тази на съответното ТД на НАП и е допълнителен аргумент да се приеме, че всеки един орган по приходите в ТД на НАП - Варна съобразно чл. 7 и чл. 8 от ДОПК, на който е делегирана материална компетентност за това, може да издава ЗВР и ЗОКО относно ревизии на ДЗЛ, попадащи в обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна. Компетентността на органите по приходите по териториален признак е определена в ДОПК и Директорът на ТД на НАП не може да я ограничава. В цитираните заповеди за делегация не се и съдържа изрично волеизявление в този смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че процесните ЗВР и ЗОКО са издадени от териториално компетентен орган. Достигайки до обратното заключение и прогласявайки нищожността на атакувания РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото първоистанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд . Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение