Определение № 60170 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4877/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. Л., П. Г. С., Д. А. Т., А. Д. Т., К. С. Т., В. С. П. и Д. П. И., чрез адв. И. М., срещу определение от 20.08.2021г., постановено по възз.гр.д. № 92/2021 година по описа на Окръжен съд – Монтана. Иска се определението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което решението на въззивния съд в частта му за разноските да бъде отменено или изменено като размерът на адвокатското възнаграждение бъде намален. Г. Н., чрез процесуалния си представител адв. Ал. К., изразява становище за недопустимост на жалбата, а по същество за неоснователност на същата. Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: Производството пред районния съд е образувано по предявени от И. М. Л., П. Г. С., Д. А. Т., А. Д. Т., К. С. Т., В. С. П. и Д. П. И. против Г. А. Н. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Ищците са поискали ответникът да заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди, като претенцията на нито един от тях не надвишава 5 000 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. С решение от 17.06.2021г. въззивният съд е потвърдил решението на районния съд и в полза на Г. А. Н. са присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С молба от 05.07.2021г. И. М. Л., П. Г. С., Д. А. Т., А. Д. Т., К. С. Т., В. С. П. и Д. П. И., чрез адв. И. М., са поискали да бъде отменено решението от 17.06.2021г. в частта, с която са осъдени да платят на Г. Н. 1 800 лв. разноски по делото или да се намали присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 ГПК, съставът на Окръжен съд - Монтана е оставил без уважение направеното искане за отмяна на решение от 17.06.2021г. в частта му за разноските и е оставено без разглеждане възражението за прекомерност на платеното от Г. Н. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая, предвид цената на всеки един от предявените искове, която е под 5 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване /чл. 280, ал. 3, т.1, изр. 1 ГПК/, поради което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване и постановения въззивен акт досежно присъдените разноски. Постановяването на диспозитив, с който е оставено без разглеждане възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, не води до обратен извод, защото своевременността на направеното възражение е въпрос не по допустимостта, а по съществото на искането по чл. 248 ГПК. С частната жалба се иска след отмяна на определението да бъде задължен въззивният съд да се произнесе по искането за връщане на надплатена такса за въззивно обжалване. Върховният касационен съд констатира, че с молбата по чл. 248 ГПК е направено и искане за връщане на надвнесена държавна такса, по което не е налице произнасяне на съда, поради което и след влизане в сила на настоящето определение, делото следва да се върне на ОС- Монтана за произнасяне по това искане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,