Определение № 127 от 01.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2018 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3753/13.04.2018 г. на К. А. М. за отмяна на влязло в сила решение от 13.08.2014 г. по гр.д. № 341 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е потвърдено решение № 129 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 264 по описа на 2013 г. на Районен съд-Нови пазар за отхвърляне на иска му против К. П. К. с правно основание чл.109 ЗС за премахването на построените от ответника на границата между собствените на страните недвижими имоти с идентификатори № 52009.501.665 и 52009.501.666 по КККР на [населено място] пазар постройка с идентификатор № 52009.501.666.2 и тухлена ограда и е отхвърлен иска му против К. П. К. с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото му на собственост и предаване на владението върху реално определена част от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор № 52009.501.665 по КККР на [населено място] пазар с площ от 374 кв.м. по акт за собственост, при съседи с идентификатори № 52009.501.666, № 52009.501.667, № 52009.501.664, № 52009.501.645, попадащо в кв. 501 по плана на [населено място] пазар, заключена между действителната граница на имота с идентификатор 52009.501.666 по ККР на [населено място] пазар от запад и постройка с идентификатор № 52009.501.666.2 и тухлена ограда от изток. Молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а към подадената молба за отмяна е приложил резюме. Навежда твърдения, че при постановяване на атакуваното решение са допуснати процесуалния нарушения, а самото то е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че неправилните изводи на решаващия съд по същество на спора са довели до нищожност на съдебния акт, както и осъществяване състава на престъплението по чл.282 НК от съдебния състав, постановил решението. Идентични доводи и оплаквания се съдържат във вписната молба за отмяна, приложена по делото. Постъпил е отговор от ответната страна по молбата за отмяна – К. П. К., подаден чрез адв.С. Г., в който са изложени обосновани съображения за нередовност и недопустимост на подадената молба. Заявена е претенция за разноски, без да се представят доказателства, че действително са сторени такива. С разпореждане № 105 от 06.07.2018 г., постановено по настоящото дело, са дадени указания на молителя К. А. М. да представи точно и мотивирано изложение на претендираните от него основанията за отмяна на влязло в сила решение. Постъпило е заявление, в което се поддържат вече наведените в молбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на влязлото в сила решение. Твърди се, че съдът е направил необосновани изводи във връзка с представените доказателства, което е довело до неправилно решение. Настоящият състав намира, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, съображенията за това са следните: Съгласно дадените задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащите се в на т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл.301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна. Подадената молба за отмяна, а също и постъпилото впоследствие заявление, препращат към законовия текст на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но не са изложени твърдения за конкретни факти, които могат да бъдат поведени под цитираното основание. Молителят не е изложил никакви твърдения, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съдържат се единствено твърдения за пороци на съдебните актове. Доводите, представляващи касационни оплаквания за допуснати от решаващия съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, не са обхванати от чл.303, ал.1 ГПК. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънреден способ за проверка на тяхната правилност и то само на изчерпателно изброените в закона основания. Именно поради специфичния му характер законодателят е предвидил и специфични основания за отмяна. В случая молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК и нередовностите не са отстранени в дадения от съда срок, поради което на основание чл.306, ал.2 вр. чл.286, ал.1, т.2 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение