Решение № 7332 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител, против решение №37885 от 16.11.2025г., постановено по адм. д. №5294/2025г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.

От съдържанието на касационната жаба е видно, че се иска отмяна на съдебното решение като неправилно - основание по чл.209, т.3 от АПК, включващо нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът- Българска академия на науките, чрез процесуални представители оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмена защита. Моли за отхвърлянето й. Претендира разноски.

Ответникът- Народно събрание на Република България, чрез процесуални представители, не изразява становище за отхвърляне на касационната жалба, а от изявленията на процесуалните му представители в СЗ не става ясно какво иска от съда. Не претендира разноски.

Ответникът- Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба в частта, която касае връщане преписката на КЗД, като смята решението на АССГ в тази част за неправилно. Не претендира разноски.

Ответникът- Министърът на образованието и науката не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът- Н. М. Н. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът- О. Б. Б. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град по жалба на Българска академия на науките, на осн. чл.172, ал.2, предл. второ АПК е прогласил нищожността на Решение № 72/27.02.2025г. по преписка №184/2019г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, и делото е върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение.

С Решение № 72/27.02.2025г., по оплаквания на Н. М. Н. и О. Б. Б. за дискриминация, осъществена на основата на признаци „обществено положение“, „възраст“ и „образование“, КЗД: Установява, на осн. чл.65, ал.1 ЗЗДискр., че чрез привидно неутрално правило, съдържащо се в нормата на чл.8, ал.2 от Закона за българската академия на науките /ЗБАН/, се допуска по-неблагоприятно третиране на тези хабилитирани лица от БАН, сравнено с лицата, заемащи същите или аналогични академични длъжности във висшите училища и в Селскостопанската академия, спрямо които се прилага разпоредбата на §11, ал.2 от ПЗР на ЗВО, което представлява форма на непряка дискриминация на основа на признаците „обществено положение“, „възраст“ и „образование“, по см. на чл.4, ал.3 ЗЗДискр.; Препоръчва на осн. чл.47, т.6 ЗЗДискр. на Председателя на народното събрание на РБ, с превантивна цел и недопускане на дискриминация, да бъдат предприети необходимите мерки за изравняване възможностите на лицата по чл.8, ал.2 ЗБАН, с оглед установеното с решението фактическо неравенство.

При постановяване на обжалвания съдебен акт АССГ е приел, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване процедурните правила на КЗД, но в процесния случай решението на КЗД е нищожно по см. на чл.177, ал.2 АПК, като постановено в противоречие с указанията на Решение №5312/02.09.2021г. по адм.д.№156/2021г. на АССГ.

Според съда правилно КЗД е определила предмета на спора, но не е изпълнила указанията, дадени в на Решение №5312/02.09.2021г. по адм.д.№156/2021г. на АССГ, които според първостепенния съд са:

-неизясняване от страна на КЗД кой е вносителят на законопроекта на ЗБАН от 1991г., респ. да конституира последният като надлежна страна в производството.

• несъобразяване твърденията на страните и не установяване причинно-следствена връзка между твърдяното за осъществено неблагоприятно третиране и посочените в жалбата признаци, предмет на защита. В тази връзка АССГ е посочил множество неизвършени от АО необходими фактически установявания (в т.ч. неизвършване детайлен анализ на процесната правна норма на чл.8, ал.2 ЗБАН,респ. съпоставка с аналогична законова норма /сравнител/, неизясняване понятия като „щатна длъжност“ и др., не установяване какви са условията на научна дейност и подготовка на кадри; неизвършване от АО на съпоставка между текста на специалната норма на чл.8, ал.2 ЗБАН с общата норма – сравнител чл.328, ал.1, т.10 КТ, неизвършване паралелен анализ текстово, граматически и смислово на цитираните норми; неизискване доказателства от заинтересована страна и др.).

При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо в частта, в която е прогласена нищожността на Решение № 72/27.02.2025г. по преписка №184/2019г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, в частта, в която КЗД на осн. чл.47, т.6 ЗЗДискр. е дала препоръка за преустановяване на дискриминационни практики.

В тази част решението на КЗД няма характер на ИАА, поради което и жалбата срещу решението на органа в тази част като процесуално недопустима е следвало да бъде оставена от съда без разглеждане, а производството по делото прекратено.

С оглед изложеното решението на АССГ в тази негова част трябва да се обезсили като процесуално недопустимо и производството по делото да се прекрати.

В останалата част съдебното решение е неправилно.

Противно на възприетото от първоинстанционния съд, в конкретния казус не е налице хипотезата на чл.177, ал.2, предл. второ АПК.

От съдържанието на Решение №5312/02.09.2021г. по адм.д.№156/2021г. на АССГ е видно, че за достигне до резултат за частична отмяна на решение №184/2019г. на КЗД, съдът е формирал извод за допуснати съществени процесуални нарушения от КЗД при изясняване на обективната истина, като изпращайки преписката за ново произнасяне до АО е указал на същия да извърши определени процесуални действия в хода на административното производство, отстраняващи констатираните от съда съществени нарушения: 1. при правилно определяне предмета на спора и разпределение на доказателствената тежест по чл.9 ЗЗДискр. да укаже на ответните страни за оборването на кои факти трябва да представят доказателства, съответно- при разглеждане на преписката в заседание да уточни кои доказателства биха били допустими, относими и необходими за изясняване спора по същество; 2.при новото разглеждане на делото да конституира Народното събрание.

От приетите по делото доказателства не се установява неизпълнение от АО на посочените по горе указания.

В случая производството пред КЗД е възобновено с разпореждане от 17.12.2021г., изпратени са уведомителни писма до министъра на образованието и науката, БАН,председателя на НС на РБ и МС на РБ, за депозиране становища в срок с оглед изпълнение дадените в решението по адм.д.№156/2021г. на АССГ указания.

С доклад-заключение на КЗД по пр.184/2019г., в качеството на ответна страна в административното производство е конституирано Народно събрание на Република България, и административното производство е приключило на 09.10.2024г. с обявяване за разглеждане преписката по същество.

При тези данни противно на възприетото от първостепенния съд оспореният в настоящото съдебно производство АА е издаден след като АО е изпълнил дадените указания с влязъл в сила съдебен акт (посочени по-горе), свързани с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решение №721 от 30.11.2020г. на КЗД по пр. 184/2019г.

Нещо повече- с цитираното съдебно решение не е разрешен спора по същество, поради което същото не формира сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, в която хипотеза би била приложима разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК.

Налага се извод, че двете предпоставки за приложение на чл.177, ал.2 АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения АА с влезлия в сила съдебен акт при в случая не са налице, поради което обжалваният АА не нищожен, а извода на АССГ в противния смисъл е несъответен на безспорно установените по делото факти и приложимата правна уредба.

Съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт в тази негова част относно спазване на административнопроизводствените правила, правилното приложение на материалния закон и съответствие на акта с целта на закона липсват, включително и фактически установявания относно спорното право – налице ли е твърдяното неблагоприятно третиране по см. на Закона за защита от дискриминация липсват.

В решението не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата по делото възприетото от органа основание за осъществена непряка дискриминация по заявените защитени признаци „обществено положение“, „възраст“ и „образование“.

Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл.172а, ал.2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка.

Обжалваното решение в тази част трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с административнопроизводствените правила, приложимите материално правни норми, и целта на закона, вкл. приложима ли е разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗЗДискр. предвид установената от АО форма на непряка дискриминация, осъществена чрез правилото на чл.8, ал.2 ЗБАН.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3, чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, състав на пето отделение