Определение № 732 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 570/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Б” Е., гр. С. срещу определение № 1* от 17.02.2009 год. по гр.д. № 3972/2007 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение № 346 от 12.01.2007 год. по гр.д. № 164/2006 год. на Районен съд гр. Ц.. Ответната страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. С. чрез процесуалния си представител изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ІV г.о. на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл.233 ГПК /отм./ на влязлото в сила решение на Районен съд, гр. Ц.. Съдът е констатирал, че молителят не е легитимиран да иска отмяна по чл.233 ГПК/отм./, тъй като няма качеството на необходим или задължителен другар спрямо някой от участниците в правоотношението. Определението е правилно. Изводът, че жалбоподателят не е легитимирано трето лице, което не е било страна по делото да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.233 ГПК /отм./ е правилен. Посочената разпоредба има предвид случаите на необходимото и задължително другарство, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. В случая решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по чл.97, ал.3 и 4 ГПК /отм./, по иск предявен от Община П. срещу О. у. на област Бургас, при участието на третото лице помагач на ответника “П” ЕАД, гр. С.. С това решение е прието за установено, че акт за частна държавна собственост № от 3.07.2001 г., с който са актувани като частна държавна собственост 41 412 кв.м. земи в гр. П., представляващи кв. 39И по плана на града е неистински и при неговото издаване е налице престъпно обстоятелство-престъпление по чл.308, ал.1 НК при изготвяне на скицата, въз основа на която е съставен актът. В случая молителят твърди, че с договор от 17.03.2001 г. е закупил от “П” ЕАД, гр. С. този имот и намиращите се в него сгради. Това не му придава качество на необходим другар, за да е легитимиран да иска отмяна на решението, тъй като се позовава на собствени права върху имота, по отношение на който е бил съставен признатия от съда за неистински акт за държавна собственост. Молителят има друг път за защита на правото на собственост, което твърди че притежава. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.