Определение № 4941 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 694/2026 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Подадена е на 11.05.2026г. молба от „Ню Бояна Филм“ АД чрез пълномощника адв. Е. М. за изменение на постановеното по делото определение № 2099 от 22.04.2026г. в частта му за разноските. Молителят претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството, в размер на 600 евро, за заплащането на които са представени доказателства. Ответникът по молбата И. П. И. чрез адв. С. Д. изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като в производства по частни жалби срещу присъдени разноски, не се дължат разноски. Направено е позоваване на практика на Върховния касационен съд в този смисъл. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. С определението от 22.04.2026г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване по частните жалби на „Ню Бояна Филм“ АД и на И. П. И. на определение № 3291 от 10.12.2025г. постановено по ч.гр.д. № 3310/2025г. на Софийски апелативен съд, което е постановено в производство по чл. 248, ал.3, пр.2 ГПК и има за предмет дължими от и на страните разноски по делото. В определението изрично е посочено, че разноски на страните за това производство не се дължат. Липсва основание за промяна на така изразеното становище, че не се присъждат разноски в производството, което разрешава спорове между страните относно разноските в процеса. Това становище произтича от целта на производството по чл. 248 ГПК, което има несамостоятелен характер и от разума на закона - да не се създават нови задължения за разноски в процеса относно разноските. В този смисъл, че по частни жалби срещу определения по чл. 248 ГПК разноски на страните не се присъждат, е трайната практика на Върховния касационен съд: определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на ІІ г.о., определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на І г.о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на ІІІ г.о., определение № 76 от 14.02.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на III г.о., включително и посочената от ответника по молбата: определение № 205 от 19.12.2018г. по ч.гр.д. № 4518/2018г. на І г.о. и цитираните в него определения. По тези съображения искането на „Ню Бояна Филм“ АД за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,