Определение № 4006 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2651/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. С., срещу определение № 1341 от 19.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 973/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което жалбоподателят е лишен изцяло от правната помощ, предоставена му с определение № 172 от 13.03.2020 г. по гр.д. № 119/2020 г. на Софийски окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения, че постановеното определение е незаконосъобразно и нарушава правата на С.. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Жалбоподателят е страна по гр.д. № 119/2020 г. на Софийски окръжен съд, по което е постановено определение № 260129 от 15.02.2021 г., с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено. Това определение е потвърдено с определение № 1064 от 16.04.2021 г. по в.ч.гр.д. № 973/2021 г. на Софийски апелативен съд. Срещу последното С. е подал частна касационна жалба, във връзка с която му е предоставена правна помощ. След неколкократно назначаване и освобождаване на определените служебни адвокати поради различни причини – техни откази или желание от страна на С. за замяна им, с определение № 3135/09.12.2022 г. апелативният съд е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали приема професионализма на последния назначен служебен адвокат, като в случай на несъгласие следва да представи необходимите доказателства, за да удостовери наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ. С определение № 3208/19.12.2022 г. апелативният съд е прекратил изцяло предоставената на С. правна помощ, като същевременно са дадени указания за приподписване на подадената от него частна касационна жалба и изложение от упълномощен от него адвокат. Това определение в частта, с която е прекратена предоставената правна помощ, е отменено с определение от 21.02.2023 г. по ч.гр.д. № 438/2023 г. на ВКС, като съставът на ВКС е дал указания делото да се върне на въззивния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия с оглед назначаване на служебен адвокат след посочване на такъв от САК. След връщане на делото от ВКС на САС въззивният състав без да извършва каквито й да е действия съгласно дадените му указания е постановил обжалваното определение № 1341 от 19.05.2023 г. В него е приел, че предоставената правна помощ не отговаря на ползата, която крайният съдебен акт ще донесе на страната, както и че жалбоподателят дава обидни квалификации на служебните защитници и те последователно се отказват от възложената им защита, както и е констатирал, че има множество, заведени дела от същата страна пред САС, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 97 ГПК и жалбоподателят да бъде лишен от правна помощ. Обжалваното определение е неправилно. На първо място, апелативният съд не е изпълнил указанията на ВКС, дадени с определение №257 от 21.02.2023 г. по ч.гр.д. № 438/2023 г. на ВКС, които са задължителни с оглед на чл.278, ал.3 ГПК и които след отмяната на обжалваното определение за лишаване от правна помощ са били след връщане на делото на АС София да извърши по-нататъшни процесуални действия с оглед назначаване на служебен адвокат след посочване на такъв от САК. Вместо предприемане на указаните действия е направил електронна справка за заведените от жалбоподателя С. дела в Софийския апелативен съд и е приел, че поведението на жалбоподателя е аналогично с това по друго дело, по което той е бил лишен от правна помощ. Съдът е стигнал до заключението, че това е типично процесуално поведение за С. и го е лишил от правна помощ. В действителност предпоставките за предоставяне на правна помощ се преценяват по конкретното дело и позоваването на разрешението на друг съдебен състав относно предоставената правна помощ по друго дело е неправилно. На второ място, последователните откази на адвокати от САК от възложената им защита не са посочени в закона като причина за лишаване от правна помощ. Макар С. преди това писмено да е изразил с остри думи съмнение в професионализма на част от назначените служебни защитници, по делото няма данни отказите от защита да са породени от отправени от жалбоподателя към адвокатите обидни квалификации, за да се правят изводи относно неговата недобросъвестност. Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на апелативния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по назначаване на служебен адвокат след посочване на такъв от САК. В интерес на своевременното администриране на частната касационна жалба и даване на разрешение по нея настоящият състав намира за необходимо отново да отбележи, че жалбоподателят има право да посочи адвокат от всяка адвокатска колегия в страната, който по негово убеждение има необходимите професионални качества да защити интересите му по делото, както и че има право да упълномощи адвокат, който да му предостави безплатно адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Следва да се посочи и че при евентуално констатиране на злоупотреба с правото на правна помощ от страна на жалбоподателя съдът има възможност да я прекрати на основание чл. 24а, ал. 1, т. 3 ЗПП. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,