Определение № 1153 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частната жалба на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите /СВВ/, чрез председателя П. Т. В., против прекратително определение № 7647/ 5.06.2024 г. по адм. д.№ 5517/ 2024 г. Иска отмяна на определението. Твърди, че има право на жалба до съд, защото съюзът е национално представителна организация на военноинвалиди и военнопострадали. Навежда довод, че му е странно като сигналоподател да може да сезира КЗДискр. и да се бори за правата на членовете си, но да няма право на жалба. В решението на КЗДискр. е посочено, че решението подлежи на обжалване пред съд. Представя копие от книжка на военноинвалид за председателя на съюза, експертно решение на ТЕЛК и решение на МС за признаване на СВВ за национално представителна организация.

Ответната страна не изразява становище.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С определение № 7647/ 5.06.2024 г. по адм. д. № 5517/ 2024 г. по описа на Административен съд София- град, е оставена без разглеждане жалбата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите срещу Решение № 152/ 26.04.2024 г. по преписка №159/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация. За да постанови този резултат съдът приема, че административното производство е започнало по сигнал на СВВ за дискриминация на военноинвалиди и военнопострадали. Посочва, че подаването на сигнал по чл. 50, т. 3 от ЗЗД и чл. 15, ал. 2 и чл. 109 от АПК не поражда право на жалба, защото не се търси защита на накърнени и застрашени права и законни интереси. Цитирана е съдебна практика на Върховния административен съд. Оставено е в сила прекратително определение № 12138/ 29.07.2024 г. на АССГ по отношение на физическото лице П. Т. В., който е подал жалба до съда, без да участва в производството пред КЗДискр.

Определението е правилно и следва да се остави в сила.

Комисията за защита от дискриминация е сезирана със сигнал от 21.06.2023 г., подадена от СВВ, чрез техния председател П. Т. В., с твърдение за допусната дискриминация на военноинвалиди и военнопострадали поради бездействие от страна на Народното събрание, Министерския съвет, Министъра на труда и социалната политика и Министерството на отбраната, да изменят чл. 18 от ЗВВ и вместо "гарантиран минимален доход" като база за определяне на месечна целева помощ за телефонни услуги, да се запише "размер на линия на бедност за съответната година", в какъвто смисъл е изменението на чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане /ДВ бр.102/ 1.06.2023 г./ относно базата за социалните помощи. По този сигнал е постановено Решение №152/26.04.2024 г. на КЗДискр., от което СВВ е останал недоволен и е подал жалба до съда.

АПК е общ закон и урежда в чл. 15, ал. 2 от АПК подаването на сигнал. За подаване на предложение и сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес, какъвто трябва да е налице за страните по чл. 15, ал. 1 от АПК. Самото производство е уредено в глава осма "Предложения и сигнали", като решението, постановено по сигнал не подлежи на обжалване, предвид чл. 124 от АПК. Това разрешение е в съответствие с общата клауза за обжалваемост на всички административни актове, които засягат физически и юридически лица, съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, с изключение на изрично посочените със закон. ЗЗДискр. не съдържа специални разпоредби за подаването на сигнал, с които да се създават отклонения от посочената правна уредба в АПК.

В ЗЗДискр са уредени следните механизми за правна защита срещу дискриминация:

1. административно производство пред специализиран орган - Комисията за защита от дискриминация- раздел I, глава четвърта "Производство за защита от дискриминация", като решенията подлежат на обжалване по реда на АПК и

2. съдебно производство по раздел II, глава четвърта:а/ исково производство пред районен съд по чл. 71 от АПК,б/ съдебно административно производство по чл. 73 от АПК по обжалване административни актове, издадени в нарушение на закони, уреждащи равенство в третирането, в/ исково производство по чл. 74 от ЗЗДискр.

И двата пътя на защита се прилагат за всички форми на дискриминация, на основата на всички защитени признаци и независимо от това коя е жертвата на дискриминация - физическо или юридическо лице. Разликата е в правомощията на КЗДискр и на съда и защитата, която се дава. КЗДискр. може да приложи принудителни административни мерки и да наложи глоба или имуществена санкция. В исковото производство съдът се произнасяне по установителни и осъдителни искове.

Производството пред КЗД е административно и съгласно чл. 50 от ЗЗДискр. се инициира по три начина:1. по жалба; 2. по инициатива на комисията, т.е. самосезиране; 3. по сигнал. ЗЗДискр не въвежда ново съдържание на понятията "жалба" и "сигнал". Подаване на жалбата е упражняване на право от жертвата на дискриминация за защита на пряко накърнени или застрашени лични права и законни интереси. Подаването на сигнал представлява уведомяване на компетентните органи за съществуваща нередност, която попада в обхвата на чл. 107, ал. 4 от АПК, като неоснователността на сигнала не е пречка за неговото подаване и няма неблагоприятни последици за сигналоподателя. По закон сигналът не е обусловен от накърняване на лични права и законни интереси и може да се подаде от физически, юридически лица, държавни или общински органи. Правни последици при сезиране със сигнал е, че КЗДискр. не е обвързана с него, нито с направеното конкретно искане, действа в условията на оперативна самостоятелност, а решението по сигнала не подлежи на обжалване от сигналоподателя.

Това разрешение в националното законодателство съответства на доктрината за накърненото право, според която е необходимо лицето да обоснове пред съд претенцията си, че е накърнено конкретно негово право, от което се ползва, за да има активна процесуална легитимация и съответно право на жалба до съд. Съответства и на тълкуването, което дава Европейският съд по правата на човека на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), приложим винаги във връзка с упражняването на друго защитено право или свобода, че е необходимо установяване на пряко засягане, т.е. положение на „жертва“ на сезиращото го лице, за да е допустима жалбата му (Vallianatos and Others v. Greece, § 47, Hristozov and Others v. Bulgaria, § 73/. Съдът не предоставя качеството "жертва" на сдружения, чиито интереси не са застрашени, дори ако интересите на техните членове/или на някои от тях могат да бъдат застрашени. Такъв статут не се предоставя и на неправителствени организации, дори ако са създадени с единствената цел да защитават правата на предполагаемите жертви (Nencheva and Others v. Bulgaria, § 90 и § 93, Genderdoc-M and M.D. v. The Republic of Moldova, §§ 25-26, Yusufeli İlçesini Güzelleştirme Yaşatma Kültür Varlıklarını Koruma Derneği v. Turkey и мн.др.).

В конкретния казус следва да се даде отговор на въпроса дали Съюзът военноинвалидите и военнопострадалите е сигналоподател или жалбоподател. Разликата между жалбоподател и сигналоподател е в търсената защита. Сигналоподателят само уведомява КЗДискр. за наличието на неравно третиране на конкретни правни субекти и увреждането на техните права и интереси, а КЗДискр. се произнасяне по сигнала за дискриминиране на тези трети лица. Решението по сигнала не подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят обаче търси защита от КЗДискр. за нарушени негови лични субективни права от неравното третиране, заради което наличието на правен интерес и активна процесуална легитимация трябва да се изследват.

Видно от съдържанието на подадения до КЗДискр. сигнал, СВВ уведомява КЗДискр. за бездействие от страна на посочени държавни органи да променят правна уредба в ЗВВ така, че месечна целева помощ за телефонни услуги на членовете да бъде определяна на същата на база, на която се определя размера на социалните помощи в ЗСП. Правото на месечна целева помощ за телефонни услуги е определено в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход по чл.18 от ЗВВ. Представлява лично субективно право на всеки военноинвалид /не е уредено за военнопострадалите/, като за упражняване на правото не е задължително военноинвалидът да е член на СВВ.

В чл. 3, ал. 1 от ЗЗДискр. е регламентирано правилото, че този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на РБ. С ал. 2 се разширява приложното поле на закона, като той дава защита и на сдружения на физически лица и на юридически лица. Условието е тези сдружения и юридически лица да са дискриминирани на основа на признаците, посочени в чл. 4, ал. 1, които признаци се отнасят към техния членския състав или на заетите в тях лица. Следователно е необходимо да се прави разграничение между случаите, в които е дискриминирано юридическото лице, от тези, в които когато адресати на неравно третиране са отделни негови членове. Логическото тълкуване на чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр. води до извод, че пострадало от действията на неравно третиране е самото юридическо лице, а не неговият персонален субстрат. Употребеният в нормата израз "...по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица" се отнася до защитените признаци на членовете или работниците на юридическото лице, които обуславят неравноправното му третиране в сравнение с други сдружения, за чиито членове тези признаци не са налични.

Предвид данните по делото, не се твърди дискриминация на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите като юридическо лице, а се твърди неравно третиране на членовете му. Затова се налага извод, че КЗДискр. е сезирана със сигнал, а не с жалба и поради това постановеното от нея решение не подлежи на съдебен контрол по жалба на СВВ, в какъвто смисъл е определението. Производство по ЗЗДискр. е административно и поради това са приложими правните институти на АПК. Може да бъде инициирано и от сигналоподател и от жалбоподател, но след като СВВ е сигналоподател, същият няма право на жалба до съд срещу решението на КЗДискр. Затова съдът правилно е оставил жалбата без разглеждане и прекратил делото.

За пълнота следва да се посочи, че националното законодателство урежда в Раздел II, глава IV от ЗЗДискр. правото на иск по чл. 71, ал. 1 пред районен съд за всяко лице, чиито права по този закон или други, закони уреждащи равенството в третирането, са нарушени. Следва да се отграничават случаите, когато юридическото лице упражнява собствената си искова защита, поради това, че е обект на дискриминация, от хипотезата на чл. 71, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. По чл. 71, ал. 2 от ЗЗДискр. синдикална организация и юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. В този случай е налице процесуално представителство като частен случай на чл. 45 от КТ и чл. 20, ал. 2 от ГПК. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес, воден от жертвата на дискриминация - чл. 71, ал. 2, изр. 2 от ЗЗДискр. В хипотезата на чл. 71, ал. 3 от ЗЗДискр. при нарушени права на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят иск, като тогава тяхната активна легитимация е нетипична и те има качеството на процесуален субституент. Следователно по ЗЗДиск. е допустима защита на чужди права от юридическо лице с нестопанска цел, но в исково производство, каквото не е настоящото.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение