Определение № 236 от 10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 398/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Летище Пловдив“ ЕАД, седалище [населено място] чрез юрисконсулт М. Б. и касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез началник отдел „Правен и административен контрол“ при Областна администрация-П. Е. Д. против решение № 169 от 16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение № 212 от 20.02.2018 г. по гр.д. № 2379/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против „Летище Пловдив“ АД, седалище [населено място] отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот: перон, изграден върху държавна земя, представляваща поземлен имот с идентификатор № * по КККР на [населено място] с площ от дка, който перон е с обща площ ** кв.м. и е обозначен на скица № * към експертизата на вещото лице В. Г. по букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Л, А, която скица е неразделна част от решението, като решението е постановено при участие на „Летище Пловдив“ ЕАД, седалище [населено място] като трето лице-помагач на ответника.

Касационната жалба на „Летище Пловдив“ ЕАД, седалище [населено място] е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Апелативен съд-П. е оставил без разглеждане въззивната жалба на „Летище Пловдив“ ЕАД, седалище [населено място]. Това произнасяне не е атакувано /доводите в касационната жалба касаят произнасянето на съда по съществото на спора/, поради което е влязло в сила. След като не се е развило въззивно производство по жалба на страната, то за „Летище Пловдив“ ЕАД, седалище [населено място] липсва правен интерес от атакуване на въззивното решение.

„Летище Пловдив“ АД, седалище [населено място] е подало чрез пълномощниците си адвокат С. Т. и адвокат Ц. Ч. писмен отговор на касационната жалба на държавата по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

В исковата молба държавата е изложила твърдения, че ответникът „Летище Пловдив“АД се е снабдил с констативен НА № *, нот.дело № */* г. за право на собственост върху процесния перон на основание направена апортна вноска от акционера „Летище Пловдив“ ЕООД, приета с протокол от заседание на ПОС от 13.01.1995 г., както и с НА от *** г., нот.дело № */* г. за 11 сгради на същото основание; правата на вносителя на непарична материална вноска се удостоверяват с баланса на дружеството, съгласно чл.10, ал.4 от Устава, а такъв не се съдържа по фирменото дело; в чл.10, ал.2 от Устава е записано, че вноската е описана в Приложение № 1 към същия и е неразделна част от него, а съдържанието на Приложение № 1 към Устава на АД не е идентично на съдържанието на приетото заключение за експертна оценка на Д. на държавното Е., тъй като в приложението не се съдържа списъкът на Д. по сметка 204, а в списъкът към заключението по сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване“ под № * фигурира “перон 111440 кв.м.“, при което не може да се направи извод същия да е включен в капитала на ответника като материален актив; върху държавна по силата на отчуждаване земя е изградено гражданско летище – К., в което като съоръжение е въведен в експлоатация през 1989 г. процесния перон; поради липсата на баланс и разделителен протокол при образуването през 1990 г. на държавната фирма „Летище Пловдив“, която поема съответната част от активите и пасивите на Б. „Б.“, липсата на баланс при преобразуването през 1991 г. на ДФ“Летище Пловдив“ в „Летище Пловдив“ ЕООД и липса на оценки на имуществото на „Летище Пловдив“ ЕООД при двукратното увеличаване на капитала му през 1995 г., не може да се направи извод процесният перон да е преминал в собственост на ДФ “Летище Пловдив“, съответно „Летище Пловдив“ ЕООД, преобразувано през 2000 г. в „Летище Пловдив“ ЕАД, като праводател на ответника; към датата на учредяване на „Летище Пловдив“ АД на 13.01.1995 г. стойността на материалния апорт, съставляващ цялото имущество на „Летище Пловдив“ ЕООД, е определен с експертна оценка на 63950 лв., но вписаният към този момент такъв е от 3163 лв., без в заключението да се съдържат мотиви за правното основание на собственост върху Д. на Е.-то, както и в актовете за преобразуване през 1991 г. на „Летище Пловдив“ ЕООД липсва индивидуализация на процесното съоръжение, с което е нарушено императивното изискване на чл.72, ал.1 във връзка с чл.166, ал.2 ТЗ; перонът като строително/летищно съоръжение с несамостоятелен характер съставлява подобрение върху държавния имот и като такова по силата на чл.92 ЗС принадлежи на държавата, за което нейно право на собственост да са съставени АПДС № */*** г., АПДС № */*** г. и АПДС № */*** г. за терена, както и АПДС № */*** г. за изграденото върху му летище, включващо перон от 62151.106 кв.м.

С отговора на исковата молба ответникът „Летище Пловдив“ АД е оспорил иска с доводи, че е собственик на перона като съоръжение, принадлежащо към летищния комплекс по силата на валидно извършения апорт от страна на „Летище Пловдив“ ЕООД, в чийто счетоводни записвания е присъствал неизменно от датата на учредяването му.

Апелативният съд е изложил съображения, че отричаното от ищеца право на собственост касае „перон“ като строително/летищно съоръжение и елемент от целия летищен комплекс. Според легалната дефиниция по § 1, т.54 от ДР на Наредба № 14 от 15.10.2012 г. за летищата и летищното осигуряване, „летище“ е определен район от земна или водна повърхност /включващ всяка сграда, съоръжение и оборудване/, предназначен изцяло или частично за излитане, кацане и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства. Физическите характеристики на летищата включват перони, които се изграждат на места, където се осигуряват условия за слизане и качване на пътници, извършване на товаро-разтоварни операции на карго и поща, както и за обслужване на въздухоплавателните средства на безопасно разстояние от летищния трафик /чл.105, ал.1 от Наредбата/, с оглед на което и съгласно § 1, т.78 от ДР на Наредбата, „перон“ е определена площ от наземно летище, предназначена за разполагане на въздухоплавателни средства с цел вземане /натоварване/ или разтоварване на пътници, поща или товари, зареждане с гориво, паркиране или техническо обслужване. В този смисъл летището като комплекс от функционално свързани елементи/съоръжения и оборудване със статут на движими и недвижими вещи, предназначени в своята цялост да обслужват упоменатата дейност по излитане, кацане и движение на въздухоплавателни средства, съставлява самостоятелен обект на вещно право, който като такъв може да принадлежи на лице различно от собственика на терена. В подкрепа на този извод е, че летището като съоръжение на транспортната техническа инфраструктура, съставлява „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, който като такъв с определено наименование, местоположение и самостоятелно функционално предназначение съставлява „обект“, съгласно § 5, т.39 ДР ЗУТ. Съдът е направил извод, че обект е и реалната част от строеж с упоменатата в последната норма обособеност, какъвто характер има и „перонът“ като елемент/съоръжение на летището със статут на недвижимост, с оглед на което искът е приет за допустим.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че с ПМС № 1654/25.04.1948 г. /поверително/ са предоставени 4934,682 дка частни и държавни имоти за нуждите на Министерство на войната за изграждане на военно летище, като с Решение № 103 от 13.03.1965 г. на Бюрото на Министерския съвет за обезпечаване на селскостопанската авиация със самолети, машини и други съоръжения, е постановено Министерство на народната отбрана да предаде безвъзмездно на Министерство на транспорта и съобщенията, Управление Български граждански въздушен транспорт „Т.“ част от сградите на бившата аерогара на „Т.“ в летище П.. С Решение № КЗ-14 от 31.10.1977 г. на Комисията за земята /т.21/ се отчуждава за нужди на Министерството на народната отбрана 20 дка обработваема земя от първа категория на АПК-П. срещу заплащане на обезщетение за сметка на ИК на ОНС-П., а с Решение № 38 от 17.03.1982 г. на Министерския съвет се отчуждават за изграждане на гражданско летище от Министерството на народната отбрана край [населено място] 68 дка обработваема поливна земя от първа категория и 104 дка обработваема земя от трета категория на АПК-А. и се предоставя 44 дка обработваема поливна земя от втора категория, стопанисвана от НПК “Г.Д.“-П., и 77 дка некатегоризирано поречие на река Чая, при граници по скица. Въз основа на така цитираните актове е съставен Акт за публична държавна собственост № * от *** г. за застроен терен от *,* дка застроена и незастроена площ в [населено място], предоставен за стопанисване и управление на Министерство на отбраната, от който към 02.12.1996 г. по КВС са били обособени четири имота. На 18.12.1981 г. е взето Решение № 185 от Бюрото на Министерския съвет за изграждане на летище край [населено място], като е възложено на Министерство на отбраната да бъде инвеститор и да изработи до 30.01.1982 г. генерален план и проект за изграждане на летището върху собствения му терен, чието изграждане да се осъществи от СО“Т.“ и да се финансира с бюджетни средства. Летището, включващо и перон с площ от 61752 кв.м. е изградено и въведено в експлоатация през м.декември.1982 г. С Решение № 390 от 25.09.1992 г. на МС летище П.-К. е определено за международно летище и е възложено на министъра на отбраната и на министъра на транспорта да съгласуват реда и условията за по-нататъшното му използване. През 2007 г. с Решение № 15 от 15.01.2008 г. на МС част от територията на летището е предоставена на Министерство на транспорта, за нуждите на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, обособен е имот №* с площ от *.* дка, за който са съставени актове за публична държавна собственост от * г. от * г. Този имот е заснет по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-31/07.04.2009 г. на ИД на АГКК като поземлен имот с идентификатор * и за него е съставен акт за публична държавна собственост от * г. Въз основа на Разрешение за строеж № 465/23.10.2008 г. на името на Министерство на транспорта-Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ е започнало разширение на перона източно от съществуващия, като на 29.01.2009 г. е подписан протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, на 10.06.2009 г. е подписан констативен Акт образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа, на 11.08.2009 г. е подписан Протокол образец 16 на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа, и е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-959/12.08.2009 г., с което обекта е въведен в експлоатация. Според експертно заключение перонът е изпълнен във вид на настилка, която в старата си част, изградена през 1982 г., е от бетон – 26 см, пясък – 4 см, и баластрова основа – 60 см, а в новата, представляваща разширение на съществуващия перон, осъществено през 2009 г., е изпълнена с конструкция от циментобетон клас В35 – 30 см, циментостабилизираща основа – 15 см, и противозамръзващ пласт – 20 см. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 07.03.2017 г. е видно, че между двете части има визуална разлика, но те не са разделени физически на място за отделно ползване и осигуряват възможност за използване на перона като единно съоръжение. Разширението на стария перон е с площ от 47420 кв.м., като и двете части на перона попадат изцяло в границите на ПИ с идентификатор *** и са обозначени цветово и буквено в приложените комбинирани скици.

При така възприетите факти, въззивният съд е направил извод, че процесният перон като съоръжение към летищния комплекс е изграден върху държавна по силата и на отчуждаване земя на два етапа – първоначално през 1982 г. със самото летище и впоследствие разширен през 2009 г.

Приел е за установено и, че от момента на изграждането му през 1982 г. от Министерство на отбраната върху държавна земя летището, включващо и перона, по силата на чл.92 ЗС е станало държавна собственост и е било стопанисвано и управлявано от СО Българска гражданска авиация „Б.“ /със Заповед №1796/17.12.1982 г. на СО Б.“Б.“ летище П. е определено като резервно на Б. и А. и е утвърден от генералния директор на СО Б.“Б.“ на 15.12.1982 г. акт за състоянието на основните характеристики на летище П./К.. Със Заповед № РД-08-408/Ф-7/28.12.1990 г. на министъра на транспорта, на основание чл.11, ал.3, т.1, б.А от Указ №56 за стопанската дейност /отм./ и ПМС №112/1990 г., Б.“Б.“ е прекратена и са образувани фирми с държавно имущество, сред които и ДФ“Летище Пловдив“, вписана със съдебно решение № 3847/22.02.1991 г. по ф.д. № 4129/1991 г. с уставен фонд от 2643,00 лв., получени като правоприемник на Б.“Б.“ по баланса към 31.12.1990 г. на съответната част от активите и пасивите и други права и задължения, съгласно разделителен протокол. Съдът е отчел, че по делото не са представени нито баланса, нито разделителния протокол, за да се установи дали активите, които са преминали към ДФ “Летище Пловдив“ включват и процесния перон. С Разпореждане № 25 от 15.10.1991 г. на МС, на основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, е постановено преобразуването на посочени в Приложение № 1 държавни фирми в еднолични търговски дружества с държавно имущество, сред които под № 13 и ДФ “Летище Пловдив“, като образуваното дружество „Летище Пловдив“ ЕООД, вписано с решение № 12294/01.11.1991 г. по ф.д. № 11169/1991 г., е с капитал от 3163 хил.лева и поема всички активи и пасиви на фирма „Летище Пловдив“ по баланса към 15.10.1991 г., съгласно Приложение № 16, който капитал е увеличаван на 31088 хил.лева със Заповед № РД-08-406/22.09.1995 г. на министъра на транспорта и и на 63950 хил.лева със Заповед № РД-08-407 от 22.09.1995 г., а въз основа на Заповед № ТД-I-31/17.12.1999 г. на министъра на транспорта дружеството е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. По делото не е приложен баланса на държавната фирма към 15.10.1991 г., за да се установи дали в него фигурира и процесния перон. С писмо № 03-07-69/01.11.1994 г. министърът на транспорта е дал съгласие „Летище Пловдив“ ЕООД да участва в учредяването, съвместно с Инвестиционен фонд „Т.“ на акционерно дружество „Летище Пловдив“ АД с 55% държавно участие, съставляващо имуществото на „Летище Пловдив“ ЕООД, съобразно което е образувано ч.гр.д. № 27/1994 г. на ПОС и по него с протокол от 13.01.1995 г. е прието заключение на трима експерти за оценка на дълготрайните материални активи на „Летище Пловдив“ ЕООД, с оглед учредяването на апорта. Според същото, пазарната стойност на Д. възлиза на общо 63950000 лв., в които се включва и фигуриращият под № * в сметка 204-Машини, съоръжения и оборудване перон от 111440 кв.м. Между учредителите е подписан на 12.01.1995 г. учредителен протокол, според който участието на съдружника „Летище Пловдив“ ЕООД в уставния капитал е с непарична вноска на стойност 63950000 лв., представляващ имуществото на дружеството, което е залегнало и в приетия на учредителното събрание устав, като новоучреденото дружество „Летище Пловдив“АД е вписано с Решение № 121 от 13.01.1995 г. по ф.д. № 99/1995 г. на ПОС. Според приетото заключение от 16.01.2017 г. на ССчЕ в Държавния архив са налице годишни финансови отчети на Б.“Б.“ към 31.12.1990 г. и на „Летище Пловдив“ ЕООД към 31.12.1991 г., които са съставени съобразно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, но счетоводната информация по отделните раздели, групи и статии на баланса е представена в хил.лева в обобщен вид, получена от началните и крайните салда на счетоводните сметки, отчитащи активите и пасивите на предприятието, поради което не може да бъде даден еднозначен отговор дали процесния перон е попадал в имуществото на държавната фирма, респективно образуваното с държавно имущество търговско дружество. По отношение на това обстоятелство, съдът е приел, че следва да се има предвид, че, съгласно чл.1, ал.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. на МС, при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго, като в идентичен смисъл е и разпоредбата на чл.17а /Нов-Дв, бр.51 от 1994 г./ ЗППДОП /отм./. Позовал се е и на задължителните указания по т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, че за да се приложи тази норма, не е необходимо предоставеният за стопанисване и управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество, а предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано и с косвени доказателства: актове за държавна собственост, в които е вписано предоставянето, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други. Според цитираното заключение на ССчЕ, на експертизата е била предоставена инвентарна книга на „Летище Пловдив“ ЕООД на заведените дълготрайни материални и нематериални активи и начислените амортизации за 1992 г.,1993 г. и 1994 г., от която вещото лице е констатирало, че първоначално през 1992 г. „перонът“ е заведен по сметка 203-Сгради, а през 1993 г. е прехвърлен по сметка 204-Машини и съоръжения, в която фигурира и за 1995 г. в баланса, изготвен към 31.01.1995 г., в предоставената оборотна ведомост за м.01.1995 г. и в инвентарната книга, като по оборотната ведомост за м.02.1995 г. Д. са отписани от актива на баланса на „Летище Пловдив“ ЕООД във връзка с участието му с апортната вноска в новоучреденото дружество „Летище Пловдив“ АД, при оценка на Д., във връзка с която е включен и процесния перон. При изслушване на експертизата в съдебно заседание на 24.01.2017 г. вещото лице е заявило, че в предоставената му инвентарна книга не е намерил отражение относно основанието за записване на перона като актив на „Летище Пловдив“ ЕООД, както и книгата да не е била номерирана по страници, прошнурована и с подпис и печат на дружеството. Възражението на държавата, че инвентарната книга като счетоводен регистър не се ползва с доказателствена сила, с оглед нейната нередовност, съдът е приел за неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.182 ГПК релевира редовността на самите вписвания в счетоводните книги, а не на техния носител като документ, като какъвто не е представена по делото, чиято доказателствена сила се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл.178 ГПК. Обстоятелството, че вещото лице не е намерило отражение на основанието за записване на актива в инвентарната книга само по себе си не обосновава нередовност на записванията, а и такъв реквизит не фигурира сред посочените в чл.9, т.1-т.4 ЗСч от 1991 г. /отм./, нито в книгата се установява да съществуват непопълнени графи. Апелативният съд, съобразявайки обстоятелството, че процесния перон е заприходен като актив на „Летище Пловдив“ ЕООД веднага след вписване на дружеството в края на 1991 г. и е фигурирал ежегодно като такъв до м.01.1995 г., когато е извършен апорта при учредяването на „Летище Пловдив“ АД и считано от м.02.1995 г., с оглед апорта, е отписан като актив на дружеството, е направил извод, че няма основание вписванията да се приемат за нередовни. Обстоятелствата, че процесния перон е бил стопанисван от държавната фирма Б.“Б.“, част от активите на която след прекратяването й са преминали към образуваната от нея в началото на 1991 г. държавна фирма “Летище Пловдив“, преобразувана в края на 1991 г. в едноличното дружество с държавно имущество „Летище Пловдив“ЕООД, в чийто активи непосредствено след вписването му е заприходен и процесния перон, обосновават извода, че той е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ „Летище Пловдив“, при което и с акта на преобразуване на държавната фирма в търговско дружество и от момента на възникване на последното, съобразно чл.1 ПМС № 201 от 25.10.1993 г., респективно чл.17а ЗППДОП /отм./, собствеността върху процесния перон е преминала в „Летище Пловдив“ЕООД, доколкото не е изрично изключен от имуществото, включващо се в капитала на дружеството, а впоследствие в патримониума на новоучреденото дружество ответникът „Летище Пловдив“АД по силата на извършения апорт, който касае цялото имущество на учредителя-акционер „Летище Пловдив“ ЕООД.

Доводите на държавата в исковата молба за неспазване на императивната разпоредба на чл.72, ал.1 във връзка с чл.166, ал.2 ТЗ относно индивидуализацията на непаричната вноска досежно перона са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 17.06.2003 г. решение от 30.03.1999 г. по т.дело № 1729/1998 г. на ПОС, което дело е водено между същите страни и негов предмет са били претенции за прогласяване нищожността на процесния апорт, които са отхвърлени. Едно от релевираните основания за нищожност е било за извършване на апорта в противоречие със закона, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на чл.72 и чл.73 от ТЗ. Фактическите обстоятелства, на които се е основавал този иск, са идентични на сега наведените.

За неоснователна е приета тезата на държавата, че апортирането като особен вид отчуждаване на вещ или ограничено вещно право в полза на учредявано юридическо лице в изпълнение на основно задължение на участник в търговското дружество преминава през две фази – извършване и изпълнение, който фактически състав в случая не е завършен, тъй като апортът на перона не е изпълнен чрез прехвърляне на правото върху му и неговото реално предаване, тъй като вещнопрехвърлителното действие на апорта настъпва с вписването му в търговския регистър, с което се финализира и фактическият състав на апорта. При учредителния апорт, какъвто е и процесния, правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството, съгласно чл.73, ал.4 ТЗ, а вписването на вноската се извършва едновременно с вписването на учредяваното дружество, съобразно чл.174, ал.2 ТЗ, при което, ако не е била внесена изискуемата част от капитала по смисъла на чл.70, ал.1, т.6 ТЗ, това би обусловило недействителност на самото учредяване на дружеството, което би могло да се релевира само чрез конститутивния иск по чл.70, ал.1 ТЗ. Позоваването на пороци, водещи до недопустимост или нищожност на вписано обстоятелство могат да бъдат релевирани само чрез иск по чл.124, ал.1 или ал.4 във връзка с чл.537 ГПК, въз основа на което се извършва заличаване на вписването, съгласно чл.604 ГПК. От тази възможност ищецът се е възползвал по приключилото с отрицателен за него изход дело. Нищожност на апорта като сделка би могла да се наведе по общите правила на чл.26 ЗЗД при пороци на волеизявлението за извършване на апорта, каквато в случая не се твърди. На практика държавата застъпва тезата, че процесния перон е апортиран в ответното търговско дружество от несобственик в лицето на подпомагащата страна, при което вещнопрехвърлителния ефект на апорта като деривативен придобивен способ не е настъпил, което възражение е допустимо в рамките на спор за собственост, но се явява неоснователно по изложените съображения относно установеното правоприемство.

За неоснователно въззивният съд е приел твърдението на държавата, че процесният перон е със статут на публична държавна собственост и като такъв не е могло да бъде придобит от ответника. Изложил е съображения, че перонът е актуван като публична държавна собственост през 2007 г. Актът за държавна собственост само констатира собствеността, без да я поражда, съгласно чл.5 ЗДС. Разграничението на собствеността на публична и частна е регламентирано с чл.17, ал.2 Конституцията на Република България, като в чл.18, ал.1 от нея са посочени обектите изключителна държавна собственост, а режимът им е детайлизиран с приемането на ЗДС от 1996 г. и до приемането му характерът на държавната собственост като публична се определя от предназначението на вещите да служат за удовлетворяване на обществени интереси от страна на субекти упражняващи властнически правомощия. В тази връзка разпоредбата на чл.9 /О.., ДВ, бр.30 от 1990г./ от Закона за гражданското въздухоплаване /Обн. ДВ, бр.94 от 01.12.1971г./ е предвиждала изключително право на гражданските въздухоплавателни организации към Министерство на транспорта, каквато е била и Б. „Б.“, да притежават въздухоплавателни средства и да извършват превоз на пътници и товари по въздуха и други въздухоплавателни услуги срещу заплащане, а според чл.8 в първоначалната редакция до изменението /ДВ,бр.85 от 1998 г./, Министерството на транспорта ръководи и контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства и съоръжения на територията на Н. република България, независимо от това на кого принадлежат и кой ги стопанисва, при което не е съществувало изключително право върху самите наземни съоръжения. Режимът е променен със ЗИДЗГВ /ДВ, бр.85 от 24.07.1998 г., в сила от 01.01.1999 г./, когато е изменена разпоредбата на чл.8 и приета новата разпоредба на чл.43а, ал.1, според която, гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост. Този режим е действал до приемането на ЗИДЗГВ /ДВ, бр.66 от 25.07.2008 г., в сила от 25.07.2008 г./, с който разпоредбата на чл.43а, ал.2, предвиждаща, че гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост, е отменена. Видно е при тази нормативна уредба, че към момента на преобразуване през 1991 г. на държавната фирма „Летище Пловдив“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Летище Пловдив“ ЕООД и към момента на апортиране през 1995 г. на имуществото му в капитала на новоучреденото „Летище Пловдив“ АД процесният перон не е имал статут на публична държавна собственост, поради което и от тази гледна точка не е съществувало нормативно ограничение за разпореждане с него в полза на ответника.

При извършване на апорта перонът е бил в първоначалния си вид от изграждането му през 1982 г. с площ от 61752 кв.м. През 2009 г. въз основа на строителни книжа на името на Министерство на транспорта, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ е осъществено разширение на перона с площ от 47420 кв.м., като между старата и новата част на перона съществува визуална разлика, поради различно изпълнената конструкция и материали, но двете части са свързани помежду си по начин, че перонът да се използва като единно съоръжение, без да са физически отделени на място. При това положение, противно на доводите на държавата, старата и новата част на перона не съставляват функциониращи и използваеми самостоятелно съоръжения, а към съществуващия перон е присъединена чрез осъщественото от държавата разширение част по начин, че е увеличен неговия обем и двете формират единно съоръжение. Това обосновава приложимост на хипотезата на чл.97 ЗС относно придобиването на правото на собственост върху присъединената част от собственика на главната вещ, за който възниква задължение за обезщетяване на собственика на присъединената. Презумпцията на чл.92 ЗС, на която се позовава държавата, е оборена от установената собственост на ответника върху старата част на перона, придобита отделно от държавната земя, върху която той е изграден, като се има предвид и, че двете части на перона нямат статут на отделни самостоятелни вещи на правото на собственост. Хипотезата на чл.95,ал.2 ЗС, за евентуалното приложение на която настоява държавата, касае възникване на нова вещ в резултат на изработването й с чужди материали, а в случая не се касае до нова вещ, а до съществуваща, чийто обем е увеличен чрез присъединяване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК държавата се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, както и по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че съобразно действалата нормативна уредба към момента на преобразуване през 1991 г. на държавната фирма „Летище Пловдив“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Летище Пловдив“ ЕООД и към момента на апортиране през 1995 г. на имуществото му в капитала на новоучреденото „Летище Пловдив“ АД процесният перон не е имал статут на публична държавна собственост, поради което и от тази гледна точка не е съществувало нормативно ограничение за разпореждане с него в полза на ответника /в тази насока е и обосновката на касатора на посоченото основание за допускане на касационно обжалване/. Проверката за очевидна неправилност следва да се извърши с оглед тълкуването в Решение на Конституционния съд № 19 от 21.12.1993 г. по к.д.№ 11/93 г. и № 2 от 06.02.1996 г. по к.д. № 26/95 г., както и тълкуването в практиката на ВКС, че публичната собственост се упражнява в обществен интерес и предполага властнически правомощия, като разграничението на държавната собственост на публична и частна се детайлизира с влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г., а дотогава като критерии за определяне на държавната собственост като публична са служили качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество и предназначението на обекта.

Поставените при условията на чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК въпроси /1) служебното начало по чл.7 ГПК позволява ли на съда да обоснове решението си с ново обстоятелство, различно от посоченото правно твърдение в исковата молба, по отношение на което твърдение ответникът не е възразил в отговора на исковата молба; 2) Фактът н осчетоводяване /записване и отписване/ на материален актив в счетоводния регистър /инвентарната книга/ достатъчен ли е да доведе до извод за редовност на вписванията или при допусната ССЕ по определени задачи по искане на страната, съдът следва служебно /ако не е поискано от страните/ да постави на вещото лице въпроса дали счетоводните книги са редовно водени за съответния период на проверка; 3) Кой е меродавният критерий, за да се приеме, че е налице „присъединяване“ по смисъла на чл.97 ЗС: начина за присъединяване на перока като единно съоръжение със самостоятелно функционално предназначение, при осъществено от държавата разширение, следствие на което неговия обем е увеличен или характер на изграденото разширение на перона като самостоятелен законен строеж през 2008 г., въведен в експлоатация като самостоятелен обект през 2009 г.. Ако съдът приеме за меродавен критерий начина на експлоатация на съоръжението със самостоятелно функционално предназначение, длъжен ли е да обоснове този извод въз основа на начина на прикрепване на присъединената вещ и длъжен ли е въззивният съд да установи този доказателствен факт и служебно чрез назначена от него допълнителна СТЕ, ако не е поискана от страните, за да обоснове „присъединяване“ по чл.97 ЗС; 4) към кой момент следва да се счита завършен ФС на учредителни апорт – към момента на вписването му в търговския регистър или при кумулативното наличие на изпълнено задължение за прехвърляне на правото-обект на апорта и придобиване на непаричната вноска във владение на дружеството/ предпоставят извод, че летището не е имало статут на публична държавна собственост и по тях касационният съд ще се произнесе при преценка правилността на въззивното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение