Решение № 3744 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2013 г.

Решение № 3744 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директор Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП и Мари Михран Йоцова, действаща като ЕТ "Примула - Мари Йоцова" гр. Бургас, срещу решение № 926/19.04.2013, постановено по адм. д. № 2113/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/. В жалбата на директор Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, в частта с която е отменен РА относно доначислен ДДС за 2009 г. в размер на 74 762,02 лева и в частта в която е изменен РА за 2007 и 2008 г., досежно определения данък по ЗДДФЛ и в частта на присъдените разноски. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на направените разноски за две инстанции. В жалбата на Мари Михран Йоцова, действаща като ЕТ "Примула - Мари Йоцова" се излагат същите касационни доводи, като касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на направените разноски за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата на ЕТ и основателност на жалбата на директор Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП . Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт РА № 02-00-1000603 от 28.06.2010 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден изцяло с решение № РД-10-282/30.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Бургас, в частта, в която на Мари Михран Йоцова, действаща като ЕТ "Примула - Мари Йоцова" са установени задължения по ЗДДС и ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. С обжалваното в настоящото производство решение АС е отменил РА, в частта с която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.12.2009 г. -31.12.2009 г. в размер на 74 762,02 лева и лихва 3 499,72 лева, както и установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 213,98 лв. и лихва 89,69 лв. и е изменил РА в частта, в която на Мари Михран Йоцова са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 46 367,76 лв. и лихва 25 647,69 лв., вместо тях е определен размер на данъка 46 058,10 лв. и лихва 25 605,90 лв., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 22 251,24 лв. и лихва 6 029,18 лв., вместо тях е определен размер на данъка 20 817,43 лв. и лихва 5 841,13 лв., по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен 2008 г. в размер на 1 286,70 лв. и лихва 154,58 лв., и вместо тях е определен размер на данъка 213,38 лв. и лихва 27,70 лв., като е отхвърлена жалбата в останалата й част. По жалбата на директор Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП: В частта по ЗДДС: За да отмени РА, в частта с която за 2009 г. на ЕТ са определени задължения по чл. 86 от ЗДДС, в размер на главницата 74 762,02 лв. и лихва 3 499,72 лв., съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, а от заключението на приетата по делото ССЕ се установява фактът на допусната счетоводна грешка. До този извод съдът е достигнал като е приел, че в хода на ревизията, при извършената съпоставка на размера на приходите по СД за 2009 г. и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и ГФО за 2009 г. се установяват различия, а именно в ГДД са декларирани приходи в общ размер на 956 385,67 лв., като съгласно оборотна ведомост за 2009 г. всички приходи във фирмата са отчетени по кредита на см/ки от гр. 70 "приходи от продажба" - 702 "Приходи аптеки" и 703 "Други приходи - наеми", а в СД по ЗДДС е деклариран общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС 582 575,59 лв. Прието, е че разликата в размер на 373 810,08 лв. е от недокументирани продажби, върху които е начислен ДДС. В хода на ревизионното производство жалбоподателката е твърдяла, че посочената сума е погрешно отразена в ГДД и ГФО, като вярната информация се съдържа в подадените от едноличния търговец СД по ЗДДС. Тези доводи не са анализирани от органа по приходите, поради което не са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Съдът е кредитирал заключението на приетата по делото без оспорване ССЕ, от която се установява, че след проверка в счетоводството на едноличния търговец е видно, че приходите от търговия с лекарства и отдаване под наем на търговски обекти, за които не се спори, че са единствената дейност на търговеца, са в размер на 573 089,81 лв., тоест те съответстват на отчетените в подадените СД по ЗДДС. Съответно от представените оборотни ведомости, вещото лице е установило, че за м. 01, 02, 03 и 04.2009 г., погрешно са осчетоводени (дублирани) обороти в размер на 282 528,56 лв., като е съпоставило отчетените продажби със СД по ЗДДС, регистрираните продажби с фискален апарат и фактурите. При така установеното от вещото лице и факта, че данъкът е начислен неправомерно пред данъчен период м. 12.2009г, съдът е отменил РА в тази му част. Настоящият състав намира изводите на съда за частично неправилни. Действително още в хода на ревизионното производство ДЗЛ е твърдяло наличие на счетоводна грешка във връзка с погрешно осчетоводени обороти за м. 01, 02, 03, 04.2009 г. в размер на 282 528,56 лева, но въпреки отправените 5 броя искания към лицето за представяне на документи и писмени обяснения, то няколко дни преди приключване на ревизията са входирани 3 броя оборотни ведомости за 2009 г., годишни ДД по ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., ОПР за 2009 г. и оборотна ведомост към 31.12.2009 г. Във връзка с представените оборотните ведомости е прието, че с оглед различните стойности в тях и липсата на допълнителни доказателства не може да се установи коя от тях е вярната, поради което настоящият състав намира, че правилно ревизията е проведена по особения ред, тъй като е констатирано, че воденото счетоводство от жалбоподателя не дава възможност за установяване на реализираните приходи от лицето и за определяне на действителната данъчна основа за облагане по ЗДДС. За оборване констатациите в РА, който се ползва с презумпция за вярност ДЗЛ е ангажирало допълнителни доказателства, включително изслушване на ССЕ, която настоящият състав намира, че правилно е кредитирана от АС. Неоснователен е довода на касатора, че вещото лице е изготвило заключението си върху документи, които не са приложени и приети по делото, тъй като такова възражение не е направено в производството пред АС, при приемане на заключението и на следващо място, оборотните ведомости са били представени и в хода на ревизията. Съгласно заключението, вещото лице е установило, че за м. 01, 02, 03 и 04.2009 г., погрешно са осчетоводени (дублирани) обороти в размер на 282 528,56 лв., като до този извод е достигнало като е съпоставило отчетените продажби със СД по ЗДДС, регистрираните продажби с фискален апарат и фактурите. Установеното в хода на ревизията обороти, т. е. недекларирани приходи, въз основа на отразеното в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и ГФО за 2009 г. са в размер на 373 810,08 лева, поради което за разликата над 91 281,54 лева, ДЗЛ не е ангажирало доказателства от които да се установи погрешното им осчетоводяване или други причини, поради които тези приходи не са декларирани в СД по ЗДДС. Този извод се налага и от факта, че доставките на лекарства и отдаване под наем, отчетени и отразени като приход в ГДД, ГО и ОВ са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, поради което довода на касатора в тази насока е основателен. С оглед на изложеното и като е приел, че следва да бъде отменен изцяло РА в частта на начислен ДДС в размер на 18 256,30 лева, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново с което се отхвърли жалбата в тази част. Правилно данъка е начислен за данъчен период м. 12.2009 г., тъй като поради липсата на редовно водено счетоводство не може да се установи точния момент на реализиране на стоките, като както е посочено в касационната жалба, начисляването на данъка за м. 12 на 2009 г. е най-благоприятен, с оглед началния момент на начисляване на лихви за забава. Неоснователна е касационната жалба, в частта в която съдът е приел, че за процесните 2007 и 2008 г. относно определените задължения по ЗДДФЛ следва да се отчете като приход декларираният с подадена ГДД положителен финансов резултат в размер на 1 957,63 лв. за 2008 г. и 4 299,69 лв. за 2007 г. Както правилно е приел АС, декларираният от ЕТ положителен финансов резултат - печалба, следва да се приеме за приход на същото физическо лице, макар и в качеството му на търговец по смисъла на ТЗ. Този извод се налага от обстоятелството, че не е необходим изричен акт за разпределяне на дивиденти, както и изрично предаване и приемане на сумата от едно и също физическо лице, поради което и въпреки, че лицето не е представило доказателства, че сумата е изтеглена от касата на ЕТ, правилно съдът е приел, че същата следва да се приеме за доход на лицето. Органите по приходите в други производства обединяват всички доходи на физическото лице, независимо дали произтичат от трудова, гражданска дейност или от качеството му на едноличен търговец, за да получат облагаем оборот по ЗДДС, необходим за регистрация по този закон. След като в една хипотеза се приема, че физическото лице, независимо от качеството му, е един и същ субект, следва да се приеме и в процесната ситуация, че приходите и разходите на жалбоподателката се определят общо, независимо дали произтичат от трудови доходи, от доходи като земеделски производител или от доходи, в качеството й на едноличен търговец. Неоснователен е и доводът, че няма документална обоснованост на предаването на тези средства от печалбата на ЕТ за оправдаване на процесните разходи, защото при идентичност на субектите изискването за въпросната документална обоснованост е във висша степен формалистично, в какъвто смисъл е Решение № 16899/13 г., по адм. д. № 4614/13 г. по описа на ВАС, 8 отд. По жалбата на Мари Михран Йоцова, действаща като ЕТ "Примула - Мари Йоцова": За да отхвърли жалбата на търговеца съдът е приел за установено, че в хода на съдебното обжалване не са опровергани констатациите в РА за липса на доказателства за дадени заеми и получени дарения от близки родственици на жалбоподателката. За недоказан съдът е приел факта, че за периода 2002 г. - 2008 г. от Асен Йоцов - съпруг на жалбоподателката са получавани дивиденти от ТПК "Фина механика". Представената декларация от Павлина Петрова Шопова - бивш председател на ТПК "Фина Механика", в която е декларирано, че Асен Михайлов Йоцов, в качеството му на чл. кооператор в бившата ТПК "Фина механика", за периода 2000 г. - 2008 г. е получил сума в общ размер на 11 970,00 лв., съдът е обсъдил ведно с писмо изх. № 11-03-2124/27.05.2011 г. от директора на ТД на НАП гр. Бургас, от което се установява, че за периода 01.01.2003 г. -31.12.2008 г. няма декларирани получени от Асен Йоцов дивиденти и/или ликвидационен дял от ТПК "Фина механика" за периода 2003 г. -2009 г. Получаването на дивиденти, съдът е приел, че следва да бъде отразено в счетоводството на ТПК, като е следвало да се съставят нарочни документи, удостоверяващи получаване на сумите. Правилно съдът е приел, че писменото изявление на бившия председател на ТПК "Фина Механика" не може да замести отсъствието на тези доказателства. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, тъй като дори дохода да е необлагаем за ревизирания период, т. е. неподлежащ на деклариране, от ДЗЛ не са представени други писмени доказателства за получаване на сумата, респективно счетоводното отразяване при липса на такъв документ в ТПК. За неоснователен съдът е приел довода на жалбоподателката, че съпругът й е получил доход от продажба на имот - апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. "Алеко Богориди" № 54. Както правилно е приел АС отразяването в договора за получени суми по предварителния договор не може да обосноват действителното им предаване, поради факта, че окончателния договор не е сключен в уговорения между страните срок, а видно от доходите на купувача, същият не е разполагал с посочените като предадени суми. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи в тази насока, а само общи такива, свързани с факта, че страната има право да сочи доказателства до приключване на съдебното производство. Този довод е основателен, но не по тези съображения съдът е приел липсата на предаване на процесните суми по силата на представения предварителен договор, а преди всичко по подробно изложени доводи за липса на финансова възможност купувача да е имал финансова възможност да предаде на съпруга на жалбоподателката посочените в разписките суми. Правилно съдът е приел, че е недоказан фактът, че жалбоподателката е получила от Ясен Стоянов Арнаудов на 27.12.2007 г. дарение в размер на 54 800 лв. и получена сума по договора за дарение от същата дата сключен между Венетка Арнаудова като дарител и Ясен Стоянов Арнаудов като дарен. Тези доказателства са представени в хода на съдебното обжалване, като не са ангажирани допълнителни такива, във връзка с възможността на дарителите да предоставят процесните суми, включително чрез разпита им като свидетели по делото. Предвид крайният съдебен акт, претенцията на директор Дирекция "ОДОП"-Бургас при ЦУ на НАП за присъждане на разноски, следва да бъде уважена, като предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за цялото производство в размер на 820 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,