Определение № 537 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 577/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Ю. С. в качеството и на служебен представител на Б. М. Ш. против определение от 02.08.2012г. по гр.д.№ 9598/2012г. на СГС, с което е върната подадената от нея срещу решението по гр.д.№ 21724/11г. на СРС въззивна жалба поради не внасяне на определената държавна такса. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, което е довело до отказ от правосъдие. Счита, че и в хипотезата на назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал.6 следва да се прилага нормата на чл. 83, ал.1 т.5 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че адвокат С. е назначена за особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца поради това, че ответника не е намерен на адреса, на който е регистриран, призован е чрез залепяне на съобщението и не се е явил в съда да получи книжата. Нормата на чл. 83, ал.1 т.5 ГПК предвижда освобождаване от заплащане на държавна такса само на страната, която е с неизвестен адрес. Според съда, това е процесуална норма, която не може да се тълкува разширително, поради което не се прилага и в случая когато ответника е с неизвестен адрес. С ТР № 6/2012г. ОСГТК на ВКС, т.7 се прие, че особения представител на ответник по чл. 47, ал.6 ГПК не дължи заплащане на държавна такса, защото такава се дължи от страната, в чиято полза се извършва процесуалното действие, съгласно чл. 71 във вр. с 261,т.4 ГПК. Назначеният особен представител не защитата свои права, а процесуалните права на страната, която представлява, поради което не той, а страната дължи държавна такса. Съобразно изхода на делото, дължимите такси и разноски следва да се присъдят от съда със съдебния акт, като се възложат на страната, която ги дължи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение