Определение № 452 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 463 от 17.01.2020г. постановено по гр.д. № 26/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.09.2018г. по гр.д. № 43685/2016г. на Софийски районен съд, 70 състав за допускане на съдебна делба между Б. Д. К., Т. Д. К. и Н. Д. К. при равни дялове - по 1/3 ид.ч. на апартамент в [населено място], на [улица], вх.А, ет.3, ап.7, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], заедно с мазе от 7,61 кв.м. и 1,521% ид.ч. от общите части на сградата. Касационната жалба е подадена от съделителката Т. Д. К. чрез пълномощника адв. Г.. Поддържа се неправилност на съдебния акт. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ ако един от наследниците е останал да живее в сънаследствения имот след смъртта на наследодателя, другите наследници знаят и приемат това, необходимо ли е да манифестира владелчески действия, ако сънаследниците са се дезинтересирали от имота и такава манифестация е невъзможна; 2/ необходими ли са активни действия по манифестиране на владението спрямо останалите сънаследници или те се презумират от факта на живеене и обитаване на имота от единия сънаследник, от извършени от него подобрения и недопускане на другите сънаследници в имота; 3/ извършената от всички сънаследници разпоредителна сделка с таванско помещение към апартамента, води ли до прекъсване на придобивната давност и сочи ли на извод, че владението на апартамента е прекъснато. С писмен отговор ответниците Б. Д. К. и Н. Д. К. считат, че не са налице основания за допускане на касационен контрол. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по делба на жилище - апартамент в [населено място] и се намира във фазата по допускането. Съсобствеността е възникнала по наследство от родителите на страните - Д. К. Д. и М. А. Д., които са придобили жилището през 1979г. с договор за продажба на имот от жилищния фонд на МНО. Д. Д. е починал през 1990г., а М. Д. е починала през 2004г. Страните са техни деца и насленици по закон. С нотариален акт от 2016г. тримата наследници са продали на трето лице таванското помощение, което принадлежи на апартамент № 7, което помещение купувачката е присъединила към свой самостоятелен обект. Спорът е съсредоточен върху основателността на предявеното от ответницата по иска Т. К. възражение за придобиване на имота по давност. Установено е, че през 2016г., след продажбата на таванското помещение, Т. К. е изпратила нотариална покана до ищците, в която заявява самостоятелните си права върху апартамента, в който живее от смъртта на майка им през 2004г. В отговор ищците са оспорили правата й и са поискали заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Събрани са свидетелски показания, както и данни че данък за имота е заплащан както от ответницата, така и от ищцата Б. К.. След преценка на доказателства решаващият съд е намерил за безспорно, че Т. К. живее в жилището от 2004г. Същевременно е приел, че не е установено тя да е извършила явни и недвусмислени действия, доведени до знанието на ищците, от които да е видно, че е престанала да държи техните идеални части и е започнала да ги владее за себе си. Посочил е, че самото продължително ползване на имота от Т. К. не е достатъчно за преобръщане на държането на чуждите идеални части във владение. Не е установено смяната на външната врата и поставянето на СОТ да цели да попречи на другите съсобственици да ползват имота и да демонстрира владение на целия имот; налице е и разминаване в свидетелските показания за това кой е заплатил тези дейности и кога точно са направени. Съдът е посочил, че извършването на текущи ремонти и незначителни вътрешни преустройства с цел подобряване условията на живот и поддръжка на жилището, не са действия, които да сочат на отричане на правата на другите съсобственици. Такова действие представлява изпратената нотариална покана, но това е станало едва през 2016г. Съдът е намерил за неоснователно възражението на въззивницата /сега касатор/, че продажбата на таванското помещение не може да се тълкува като извънсъдебно признание, доколкото намерението й за своене касае само апартамента. Таванското помещение е принадлежност към жилището и няма данни преди продажбата да е било преустроено в самостоятелен обект. Въз основа на горното е намерил възражението за придобиване по давност за неоснователно и е потвърдил допускането на делбата. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Първият правен въпрос е: ако един от наследниците е останал да живее в сънаследствения имот след смъртта на наследодателя, другите наследници знаят и приемат това, необходимо ли е да манифестира владелчески действия, ако сънаследниците са се дезинтересирали от имота и такава манифестация е невъзможна. Първата част на въпроса има категоричен отговор практиката на ВКС, включително в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. Ползването на наследствен имоти от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а представлява реализация на правомощието на наследника - съсобственик по чл.31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й. Затова, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите идеални части. Втората част на въпроса не съответства на мотивите на съда и на обстоятелствата по делото - не е установено ответниците да са се дезинтересирали от имота, нито има данни манифестацията на намерението да е била обективно невъзможна. Страните се познават, всички живеят в [населено място]; видно е, че начин да се манифестира намерението е намерен посредством изпратената през 2016г. нотариалната покана, като не е имало обективна пречка това да бъде сторено по-рано. Вторият формулиран въпрос е: необходими ли са активни действия по манифестиране на владението спрямо останалите сънаследници или те се презумират от факта на живеене и обитаване на имота от единия сънаследник, от извършени от него подобрения и недопускане на другите сънаследници в имота. Въпросът е продължение на първия и неговият положителен отговор също е даден многократно в практиката на Върховния касационен съд, включително в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, на което се е позовал въззивния съд. За да започне да тече придобивна давност в полза на сънаследник, е небходимо не само да живее и ползва имота необезпокояван повече от 10 години, но и да извърши активни действия, с които ясно да демонстрира пред останалите сънаследници намерението си за своене на целия имот. В отношенията между сънаследници бездействието на сънаследниците, които не живеят в имота, не е достатъчно за придобиването на имота по давност от сънаследника, който ползва имота. Недопускането в имота на другите сънаследници би могло да съставлява действие по преобръщане на държането във владение, но такова по делото не е установено; напротив, свидетелите сочат, че Н. и Б. са имали ключ от жилището поне до 2016г. Изводите на въззивния съд са в пълно съответствие с практиката по тези въпроси и не е налице основание за допускане на касационен контрол. Соченото от касатора Решение № 484 от 04.02.2013г. по гр.д. № 740/2011г. на І г.о. изхожда от принципните постановки на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, но при преценката на конкретните за делото обстоятелства съдът е достигнал до извод, че манифестиране на намерението спрямо невладеещите съсобственици, е извършено. Поради това същото не съставлява практика в противен смисъл. Третият правен въпрос касае извършената от всички сънаследници разпоредителна сделка с таванско помещение към апартамента - дали това действие води до прекъсване на придобивната давност и сочи ли на извод, че владението на апартамента е прекъснато. Такъв въпрос не е разрешен от въззивния съд. Съдът изобщо не е излагал съображения относно прекъсване на придобивната давност или владението. Посочил е, че сключената сделка от тримата наследници представлява индиция, че Т. К. признава съсобствения характер на имота, т.е., че от нейна страна не е извършено преобръщане на държането на чуждите идеални части във владение. Следователно, така поставения въпрос не кореспондира с мотивите на съда, не е определящ за изхода на спора и касационно обжалване по него не може да бъде допуснато. В обобщение, при липса на основания за допускане на касационен контро, такъв следва да бъде отказан. Ответниците по жалбата имат право на направените разноски в касационното прозиводство, които са 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.