Определение № 909 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4420/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД [фирма], [населено място], срещу определение № 2573 от 05.12.2012г. по т.д. № 4302/2011г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото решение, като жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, [населено място], сумата от 3980 лева, представляваща направени съдебни разноски пред въззивната инстанция. Частният жалбоподател поддържа, че липсват доказателства за представителната власт на адвоката, участвал във въззивното производство като процесуален представител на [фирма], присъденото от апелативния съд адвокатско възнаграждение не е заплатено, като от представената фактура не може да се направи извод, че е издадена с оглед разноските по въззивното дело, нито доказва изплащането им. Ответникът по жалбата, [фирма], не заявява становище по нея.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете на [фирма] срещу частния жалбоподател, ЗД [фирма], са уважени. С определение по чл.248 ГПК апелативният съд е изменил решението в частта за разноските, присъждайки на [фирма] разноски в размер на 3980 лева за въззивната инстанция. Във възивното производство [фирма] се е представлявал от адв. Х. М., преупълномощен надлежно от Адвокатско дружество „Й., В. и партньори” да представлява дружеството във всички инстанции, като пълномощните за това са представени още пред първоинстанционния съд. Видно от представените фактура и платежен документ, адвокатското възнаграждение в размер на 4140 лева с ДДС за представителство пред въззивната инстанция е заплатено от [фирма] на Адвокатско дружество „Й., В. и партньори”, а не на реално осъществилия представителството по делото адв. Х. М.. Определението е неправилно. В хипотеза на преупълномощаване е налице успоредно съществуваща представителна власт на упълномощения и преупълномощеното лице по отношение на упълномощителя. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, отговорността за разноските включва заплатеното възнаграждение на адвоката, реално осъществил процесуално представителство по делото. Тя не обхваща възнаграждението, което страната е заплатила на друг свой процесуален представител, който въпреки наличието на упълномощаване, не я е представлявал по делото. Следователно, изплатеното от [фирма] възнаграждение на адвокатското дружество, което не е взело участие във въззивното производство, в качеството си на представител на страната, не може да бъде противопоставено на насрещната страна. С оглед изложеното, определението на апелативния съд за присъждане на тази сума в полза на ищеца като разноски за въззивната инстанция е постановено в нарушение на чл.78, ал.1 ГПК и като неправилно подлежи на отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд