Определение № 3104 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3296/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от В. Х. В. частна жалба срещу разпореждане № 260362/11.05.2023 г. на ОС- Пловдив по в. гр.д. № 1150/2020 г., с което е върната частна жалба с вх. № 260908/16.02.2023 г., подадена от В. В. срещу разпореждане № 260086/08.02.2023 г. по в.гр.д. № 1150/20220г. на ОС- Пловдив. Твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, иска да бъде отменено. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕ ОСНОВАТЕЛНА. С влязло в сила решение № 260223/13.10.2022 г. по в.гр.д. № 1150/20 г., ОС- Пловдив на осн. чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК е отменил постановление от 27.04.20 г. и постановление от 07.05.20 г., постановени по изп. д. № 20209090400085 по описа на ЧСИ Хр.С., за налагане на глоба на длъжника К. В., оставил е без уважение жалбата К. В. против разпореждане за разноски от 27.04.20 г. по изп. дело и е осъдил В В. да заплати на К.В. направените по делото разноски, за което е издаден изп. лист. С молба вх. № 270473/15.12.2022 г. В.В. е направил искане за обявяване на нищожността на издадения от ОС- Пловдив изп. лист по в.гр.д. № 1150/20 г., която с разпореждане № 260086/028.02.2023 г. на ОС- Пловдив е върната. На 16.02.2023г. по делото е постъпила частна жалба с вх. № 260908 срещу разпореждане № 260086/28.02.2023 г. на ОС- Пловдив. С разпореждане № 260228/27.03.2023г. частната жалба е оставена без движение, с указания за представяне на препис от частната жалба и на документ за внесена по сметката на АС- Пловдив държавна такса в размер на 15 лв., което разпореждане е получено от В.В. по ел. път на 28.03.2019 г.- писмо с вх. № 12701/16.10.23г. С разпореждане № 260362/11.05.2023 г., ОС- Пловдив е приел, че препис от разпореждане № 260228/27.03.2023 г. е редовно връчен на В. по ел. път на 28.03.23г. и на 29.03.23г., като в дадения от съда срок, а и до настоящия момент, В.В. не е отстранил констатираните нередовности на частната жалба, поради което и на осн. чл.275, ал.2 във вр. вр. 262, ал.2, т.2 ГПК е върнал частна жалба с вх. № 260908/16.02.2023г. Определението е правилно. Изискванията за редовност на частната жалба са установени с разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК по метода на препращането към чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК. С чл.261 ГПК законът изисква прилагането към частната жалба на цитираните в тази разпоредба приложения, между които: препис от частната жалба и приложенията за насрещната страна- т.1, както и документ за внесена такса- т.4. Ако частната жалба не отговаря на изискванията на чл.261 ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да отстрани нередовностите й в едноседмичен срок от съобщението. Връщането на частната жалба е последица от процесуално бездействие на частният жалбоподател, който в установения от закона едноседмичен срок от съобщението не е изпълнил задължението си за отстраняване на правилно, ясно и точно посочени му от съда нередовности на частна жалба. В случая в дадения срок и до настоящият момент, В. В. не е изпълнил указанията за отстраняване на правилно, точно и ясно посочените му от съда нередовности на частната жалба по см. на чл.275, ал.2 ГПК във вр.с чл. 261 т.1 и т. 4 ГПК, при неизпълнението на които указания на осн. чл. 262, ал.2, т.2 ГПК частната жалба следва да бъде върната, до който правилен извод е достигнал и ОС- Пловдив, чието разпореждане следва да бъде потвърдено.