Определение № 34 от 25.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 632/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 231 от 11.01.2019 г. на Р. С. П. срещу определение № 164 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 2209 от 2018 г. на състав на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о., с което е върната като нередовна подадената от Р. С. П. частна жалба вх.№ 9275 от 29.10.2018 г. срещу определение № 122 от 20.09.2018 г. по гр.д.№ 2209 от 2018 г. на ВКС, ГК, второ г.о. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Г. Х. К. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба вх.№ 231 от 11.01.2019 г. е допустима: подадена е от легитимирано лице, в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок /частният жалбоподател е бил уведомен за определението на ВКС, ГК, второ г.о. от 30.11.2018 г. на 09.01.2019 г., а частната жалба е подадена на 11.01.2019 г./ и срещу акт на ВКС, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.посл. ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.275, ал.2 ГПК и чл.262, ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тази частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение на ВКС, ГК, второ г.о.- да се потвърди поради следното: С разпореждане от 30.10.2018 г. съдията-докладчик по гр.д.№ 2209 от 2018 г. на ВКС, ГК, второ г.о. е оставил подадената от Р. П. частна жалба вх.№ 9275 от 29.10.2018 г. без движение и е дал едноседмичен срок от съобщението на П. да внесе държавна такса по жалбата в размер на 15 лв. и да представи преписи от нея за връчване на насрещните страни. Р. П. е бил уведомен за това разпореждане на съда лично на 16.11.2018 г. Въпреки това, до изтичане на дадения му от съда срок на 23.11.2018 г., а и до 30.11.2018 г., същият не е изпълнил указанията на съда за представяне на преписи от частната жалба /с молба от 19.11.2018 г. е внесъл само определената държавна такса/. Поради това правилно на основание чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 и чл.261, ал.1, т.1 ГПК с обжалваното определение от 30.11.2018 г. съставът на ВКС, ГК, второ г.о. е върнал частната жалба от 29.10.2018 г. като нередовна. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на първо отделение