Определение № 3245 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 718/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по частна жалба, подадена от „БАРОС ВИЖЪН“ ЕООД, представлявано от управителя Д. А., чрез пълномощник адв. А. Костов, против определение № 766 от 09.06.2025г., постановено по адм. дело № 269/2025г. по описа на Административен съд София област. С това определение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество срещу разпореждане № РоткЗЗК-2/13.02.2025г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е отказано образуването на производство по постъпило искане с вх. № ВХР-2418/10.12.2024г. от „БАРОС ВИЖЪН" ЕООД за установяване на извършени нарушения по Глава седма от ЗЗК от страна на „Сарис“ ООД. По подробно наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се претендира отмяната му и връщане на преписката на КЗК за произнасяне по същество по направеното искане, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за правилното приложение на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК във връзка с чл. 7 от Правилата за приоритизиране във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител, депозира отговор на жалбата, в който развива съображения за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в частната жалба оплаквания във връзка със становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу определение, което подлежи на касационно обжалване съобразно чл. 64, ал. 3 ЗЗК, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от активнолегитимирана съобразно чл. 200, ал. 2 АПК страна. Разгледана по същество, частната жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба от „БАРОС ВИЖЪН“ ЕООД против разпореждане № РоткЗЗК-2/13.02.2025г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което на основание чл. 38, ал. 4 ЗЗК е отказано образуването на производство по постъпило искане с вх. № ВХР-2418/10.12.2024г., подадено от горепосоченото дружество, за установяване на извършени нарушения по Глава седма от ЗЗК от страна на „Сарис“ ООД. За да постанови отказ за образуване на производство, председателят на КЗК е приел, че случаят не попада в обхвата на приоритетите за правоприлагане, определени с Правилата за приоритизиране на искания за образуване на производство по глава ІХ и ХІІ от ЗЗК, приети с решение № 606/10.06.2021г. на КЗК и обнародвани в ДВ, бр.51 от 18.06.2021г. (по-нататък само Правилата). Счел е, че искането не изпълнява критериите по чл. 7, 8 и 9 от тези Правила, тъй като липсва вероятност от установяване на нарушение и образуването на производство не би довело до ефективно използване на ресурсите на КЗК. Председателят на КЗК е преценил, че описаното от искателя поведение от страна на „Сарис“ ООД релевира на установяване на евентуални нарушения на права на индустриална собственост и касае правоотношения, попадащи извън приложното поле на Глава VІІ ЗЗК. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд София област е отхвърлил жалбата на „БАРОС ВИЖЪН“ ЕООД против разпореждането по чл. 38, ал. 4 ЗЗК, постановено от председателя на КЗК. Съдът е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, с подробно изложение и анализ на релевантните факти, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че разпореждането съответства и на материалния закон, за което е изложил подробни мотиви. Така постановеното определение е правилно. Касационната инстанция споделя напълно изложените в атакуваното определение подробни, кореспондиращи с данните от приобщените доказателства и законосъобразни мотиви на КЗК, обусловили извода й за неоснователност на депозираната пред нея жалба, които счита за ненужно да възпроизвежда в текста на настоящия съдебен акт, и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ във вр. с чл. 236 АПК, като в обобщен вид следва да акцентира върху следното: На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК „БАРОС ВИЖЪН“ ЕООД е подало искане с вх. № ВХР-2418/10.12.2024г. за образуване на производство по Глава VІІ ЗЗК срещу „САРИС“ ООД. В искането се твърди, че двете дружества осъществяват стопанска дейност, свързана с продажба на алуминиеви профили и стъклопакети на територията на Република България и в частност в гр. Пловдив, като от 2017г. „БАРОС ВИЖЪН“ ЕООД е разработило собствена регулируема система „BV 8900“, състояща се от три части – алуминиев профил, регулираща касета и стъкло. Сочи се, че регулиращата касета е обект на защита с европейски промишлен дизайн, както и обект на заявка за патент в българското Патентно ведомство. Поддържа се, че в края на месец октомври 2024г. подателят на искането е установил, че „САРИС“ ООД е изпратило оферти до негови клиенти, като предлага продукт, имитиращ въпросната регулираща касета, и тотално копиращ вътрешната структура на алуминиевия профил, което е квалифицирано като умишлено и последователно недобросъвестно поведение, насочено към увреждане на конкурентната среда посредством предлагането на пазара на имитиращ продукт, който със силно сходния си дизайн се опитва да измести от пазара висококачествен технологичен продукт. Както беше посочено, искането е предявено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, в който случай председателят на КЗК може с мотивирано разпореждане да откаже да образува производство, ако случаят не попада в обхвата на приоритетите за правоприлагане, определени с правила, приети от комисията и публикувани на нейната интернет страница (чл. 38, ал. 4 ЗЗК). Такива правила са приети с решение № 606/10.06.2021г. на КЗК, обявени са на интернет-страницата на комисията и са публикувани в „Държавен вестник“. Съобразно тези Правила, преценката за приоритетност се извършва по определените в раздел ІІ критерии. Разпоредбата на чл. 12 от Правилата предвижда, че за да оцени случая, комисията може да се позове на един или повече от посочените критерии в чл. 4 - 11, като тежестта, дадена на всеки от тях, се основава на оперативната самостоятелност на комисията съгласно чл. 38, ал. 4 ЗЗК. При прилагането на критериите за приоритизиране се преценяват конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. В случая председателят на КЗК е приел, че не са налице критериите за приоритизиране, определени в чл. 7, 8 и 9 от Правилата. Предвиденият в чл. 7 критерий е вероятността за установяване на нарушение, която следва да е обоснована в достатъчна степен от представените с искането за образуване на производството или събрани в хода на предварителното проучване данни и доказателства. Изводите на председателя на КЗК, възприети от решаващия съд като обосновани от обстоятелствата по подаденото искане и съответни на материалния закон, се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Следва да бъде споделена преценката, че особеностите на предлаганите продукти въобще изключват приложимост на състава по чл. 35, ал. 1 ЗЗК – имитация, по отношение на потребителите на крайния продукт, за които регулиращата касета, като съставна част на крайния продукт, намираща се във вътрешността му, както и вътрешната структура на алуминиевия профил, в който тя се поставя, не са видими. След като тези потребители нямат пряк визуален достъп до разглежданите продукти, като съставни части, а получават крайния, вече сглобен продукт, за тях обективно не съществува възможност да бъдат заблудени чрез имитация на външния им вид, от което да настъпи увреждане на конкурента. Що се отнася до другата група потребители – предприятия, които по занятие осъществяват стопанска дейност, свързана с продажба на алуминиеви профили и стъклопакети, във връзка с което закупуват, както крайни продукти /вече сглобени/, така и отделни съставни части за сглобяване и монтаж, те също не биха изпаднали в заблуждение относно съществените качества на продуктите, независимо че е вероятно да имат непосредствен визуален контакт с външния вид на сочените съставни части. Касае се за търговци, осъществяващи дейността по занятие, което само по себе си предполага, че притежават съответната компетентност и познания относно съществените характеристики на продуктите, както и че познават пазара на тези продукти и предприятията, които ги предлагат. При което не би могло да настъпи объркване у тези потребители относно съществените характеристики на продуктите, включително относно техния произход и производител, въз основа на твърдяното сходство във външния им вид. Правилно решаващият съд, анализирайки изнесените в искането данни и приложените към него доказателства, е споделил извода на решаващия орган, че не са налице основания за образуване на производство пред КЗК, тъй като вероятността за установяване на нарушение по Глава VІІ ЗЗК, както по специалните състави на чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, така и по общия такъв по чл. 29 ЗЗК, не е обоснована в достатъчна степен. Поведението на „САРИС“ ООД, срещу което е насочено искането, не съставлява недобросъвестна търговска практика, която да е в състояние да окаже негативен ефект върху конкуренцията и да увреди интересите на конкурента, а по-скоро релевира на нарушени права на индустриални собственост, чиято защита е по друг ред и пред друг специализиран държавен орган. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, при равностойност 102 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение