Определение № 10806 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С молба вх. № 10588/05.06.2025 г. Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител адв. Пачаманов, е поискал изменение на решение № 5891/04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 8075/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Възразява, че касационната инстанция не е присъдила сторените разноски за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение, поради което желае присъждане на същите. Ответната страна по молбата – "Ню Проджектс Консулт " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], чрез законния му представител М. Р., с писмен отговор (възражение) изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд - трето отделение, намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения: С решение № 5891/04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 8075/2024 г. по описа на ВАС е обезсилено решение № 10286/28.06.2024г., постановено по адм. дело № 2261/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК 202054931 сумата от 1 071 461,90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконен административен акт – отменено Уведомително писмо изх. № 01-2600/2562 от 24.06.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. По делото от страна на касатора своевременно е било депозирано искане за заплащане на сторените съдебноделоводни разноски, представляващи заплатената за касационната инстанция държавна такса, ведно с адвокатско възнаграждение за един адвокат, определено съобразно правилата на наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът, въпреки отправеното искане за присъждане на разноски е пропуснал да изложи мотиви и да се произнесе по същото с постановения по съществото на спора съдебен акт. При така установеното, настоящият състав достига до следните правни изводи: Безспорно е обстоятелството, че касационната инстанция разполага с правомощието по чл. 248 ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, в частта му за разноските, когато при направено искане е пропуснал да ги присъди, което в случая е налице. Съгласно ал. 1 на посочената норма в срока за обжалване, а ако решението/определението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските". В случая съдът не се е произнесъл по искането на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски. В решението, чието допълване се иска, не е обсъждана претенцията за разноски, отправена от страна на касатора. Следователно, касационният съд е пропуснал да формира ясна воля относно претенцията по възлагането на разноските, при което е допуснал непълнота в постановеното решение. Претенцията е доказана по основание и размер, като ищцовата страна, явяваща се ответник пред касационната инстанция е отправила своевременно възражение за прекомерност на съдебноделоводните разноски, претендирани като възнаграждение за един адвокат. Съдът намира възражението за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар от Държавен фонд "Земеделие" за основателно. Самата касационна жалба и процесуалното представителство пред първоинстанционния съд са реализирани от гл. Юрисконсулт Гачев, който е развил защитната теза за недопустимост на исковата претенция. Процесуалните действия, извършени от адв. Пачаманов по делото включват единствено явяване и процесуално представителство на касатора в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, като писмените доказателства, представени от касатора – ДФ „Земеделие“ са били депозирани по-рано, с касационната жалба. В хода на проведеното производство адв. Пачаманов е следвал защитната теза, изразена преди това от гл. юрисконсулт на ДФ „Земеделие“, а не е изградил и развил нова такава. Производството пред ВАС не е от съществена фактическа и правна сложност, разрешеният правен въпрос относно наличието или не на друг правен ред за реализиране правата на ищеца не разкрива никаква съществена трудност, както личи и от мотивите на касационното решение. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да отговарят кумулативно и на двата обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г., както и възприетото становище на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г., обективирано в решението му по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги." Възможността за коригиране прекомерния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение представлява механизъм за предотвратяване на неоснователното обогатяване и ограничаване на достъпа до правосъдие, което подробно е разяснено в Решението на Европейския съд по правата на човека от 15.12.2020 г. по дело "Национално движение "Екогласност" срещу България (Жалба № 31678/17). При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде присъден половината от претендирания размер на разходите за процесуално представителство. Що се отнася до претенцията за присъждане в тежест на ответната в касационното производство страна на заплатената държавна такса в размер на 1700,00 лева, видно от разпореждане на председателя на колегията за възстановяването й, както и от отразяване на длъжностното лице по финансовите въпроси, че сумата е била възстановена по банков път на ДФ „Земеделие“, липсва основание за повторното й присъждане, както и липсва правен интерес за претендирането й, след като тя била надлежно възстановена на касатора. Поради изложеното, молбата на Държавен фонд "Земеделие" за изменение на решение № 6794/04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 9940/2023 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските се явява частично основателно, а в останалите, коментирани по-горе части следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение