Определение № 1257 от 28.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 633/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Ц., чрез пълномощника му адв.Георги С., срещу въззивно решение от 06.08.2009г. по гр.д. № 200/2009г. на Врачанския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от 04.03.2010г. са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Нарушението на материалния закон се състои в това, че не е съобразено решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ на същия съд. Решението противоречи на практиката на ВКС. Съгласно определение №565/2005г. по гр.д.№536/2005г. на ВКС,ІV г.о. при иск по чл.108 ЗС с предмет възстановена земеделска земя съдът е длъжен да обследва чия е била земята преди образуването на ТКЗС. Касаторът притежава нотариален акт за собственост и решение на ВОС от 2000г. Ответникът е придобил имота от [заличено име на фирма] по публична продан и то след приключване на спора със същото дружество. Ответникът по касация С. С. Ц. поддържа касационната жалба. Ответникът по касация по касация [заличено име на фирма] счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №18/2009г. по гр.д.№356/2008г. на Районен съд – М., с което е уважен предявеният от [заличено име на фирма]-гр.Мездра срещу Ц. С. Ц. и С. С. Ц. иск за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот – УПИ ІІ, пл.№27, кв.118, целият с площ 1136 кв.м., ведно с построената в него бензиностанция с площ 32,50 кв.м. и два броя бензиноколони. Въззивният съд е приел, че ищецът е установил правото си на собственост върху процесния имот с възлагателно постановление от 19.11.2003г. на съдебен изпълнител при РС-Мездра по проведена публична продан – изп.д.№219/2002г., по която длъжник е [заличено име на фирма]. Решението по гр.д.№241/2002г. на С., с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на настоящите ответници – физически лица, срещу последното дружество няма СПН по отношение на ищцовото дружество. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В разглеждания случай обжалването следва да се допусне с оглед евентуална недопустимост на решението предвид приключилото гр.д.№ 241/2002г. на С. и допустимостта на производството по така предявения иск. С оглед изложеното налице са предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество, поради което следва да се допусне касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.