Определение № 608 от 27.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 164/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника по делото „Селект мениджмънт“ ЕООД, чрез управител Т. Г., срещу Определение № 752 от 28.11.2025г. по в.т.д. № 709/2025г. на Апелативен съд - София, с което подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба против Решение № 1089/21.07.2025г., постановено по т.д. № 2213/2024г. по описа на Софийски градски съд, е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по делото. Възразява се срещу извода на въззивния съд за липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Сочи се, че осъдителните претенции са отхвърлени заради плащане в хода на делото, осъществено от ответника във връзка със сключено с ищеца споразумение за разсрочване на задължението с цел възстановяване електрозахранването в имота. По това споразумение ответното дружество е изпълнило точно поетите задължения без обаче да се отказва от възраженията си срещу дължимостта на сумата. Жалбоподателят счита, че пълното изпълнение на задължението в хода на процеса е ирелевантно за предмета на спора и не може да служи като основание за отхвърляне на предявения иск, респ. за оставяне без разглеждане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Ответникът по частната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ищец в производството, депозира писмен отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност. Претедира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК – обжалва се определение на апелативен съд, с което е прекратено въззивното производство, поради което не следва да се обсъжда изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, представеното от частния касатор в изпълнение указанията на администриращия частната жалба съдия докладчик от апелативния съд Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по въззивна жалба на ответника по делото „Селект мениджмънт“ ЕООД срещу постановено от Софийски градски съд решение, с което са отхвърлени предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД осъдителни искове за сумите от 35 623.81лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия вследствие установено неизмерване на потребена електроенергия за периода 18.02.2023г. – 17.05.2023г.; сумата от 6 928.72 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 03.06.2023г. – 06.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до пълното изплащане на вземането поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на делото. Констатирано е, че с въззивната жалба ответното дружество оспорва позитивното за него решение като неправилно и необосновано с твърдения, че искът е неоснователен поради недължимост на претендираната от ищеца сума, а не поради заплащането й в хода на делото пред СГС. С оглед на това съставът на САС е приел, че след като осъдителните искове са отхвърлени поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на първоинстанционното производство, въззивната жалба на ответника „Селект мениджмънт“ ЕООД следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалване на позитивното за дружеството решение. Изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от обжалване от ответника на съдебно решение, с което са отхвърлени предявените срещу него осъдителни претенции, се споделя от настоящия състав на ВКС. При отречени с първоинстанционното решение притезания на ищеца, правата на ответника по делото остават незасегнати, поради което искането на последния за преразглеждане на спора от горната инстация е лишено от правен интерес. Предмет на обжалване е постановеният с дипозитива на решението резултат от правния спор, а не мотивите към същото. С какви съображения е отхвърлен искът е без значение за наличието на правен интерес от обжалване на съдебно решение, което е с благоприятен за ответника по спора правен резултат. За изчерпателност на изложението и предвид правомощията на съда при произнасяне по частни жалби съгласно разясненията на ТР № 6/2019г. по тълк. д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС следва да се посочи, че обосноваването на правния интерес от обжалването с твърдението, че осъдителните претенции са отхвърлени заради плащане в хода на делото, осъществено от дружеството във връзка със сключено с ищеца споразумение за разсрочване на задължението с цел възстановяване електрозахранването в имота, а не с несъществуване на задълженията, се преценява като неоснователно. Преди да се позове на извършеното в хода на производството по делото погасяване на задълженията чрез плащане, за да отхвърли осъдителните претенции, съставът на СГС е установил също така, че с влязло в сила на 01.04.2025г. решение по т.д. № 1107/ 2023г. по описа на СГС, е отхвърлен предявеният от ответника „Селект мениджмънт“ ЕООД срещу ищеца по спора - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на задължението за заплащане на цената на същата електроенергия, предмет на настоящото производство. Приета е идентичност на страните, както и на правното основание и предмета на спора – вземане за доставена ел. енергия към конкретен обект за определен период. Този извод на първоинстанционния съд съответства на данните, съдържащи се в приложеното към настоящто дело т.д. № 1107/2023г. по описа на СГС, видно от което е налице и идентичност на поддържаните от „Селект мениджмънт“ ЕООД възражения срещу съществуване на вземането и по двете дела. Влязлото в сила решение по приложеното дело има сила на пресъдено нещо съгласно чл.298 ГПК относно съществуването на задължението на ответника спрямо ищеца по настоящия спор, което обуславя неоснователност на довода, с който е обоснован правният интерес от обжалване на първоинстанционното решение. По така изложените съображения, атакуваното определение следва да се потвърди. С оглед изхода от спора частният касатор следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 102.26 евро /равностойни на 200 лв./. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение