Определение № 438 от 28.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение28.09.2016 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 216/01.06.2016 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по ч.гр.д. № 2171/2016. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 216/01.06.2016 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по ч.гр.д. № 2171/2016, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по предявените искове. Недоволен от определението е жалбоподателят Н. А. К., представляван от адв. М. К. от ВАК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че ограничаването на достъпа до касационно обжалване в чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 и 3 ГПК според паричната оценка на предмета на делото е противоконституционно и противоречи на правото на ЕС и международни договори, по които България е страна: ЕКПЧОС, ХОПЕС и МПГПП, които имат приоритет пред разпоредбите на вътрешното право; както и за допустимостта това ограничение да бъде въведено и за съдебни актове, постановени по дела, при образуването на които такова ограничение е липсвало, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно и е постановено от друг състав на Върховния касационен съд, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявените искове не подлежи на касационно обжалване, тъй като паричната оценка на техния предмет – 1.263,92 и 55,59 лева е под 5.000 лева. Правилно съдът е приел, че на жалбоподателя не е ограничено правото на достъп до съд. Допустимостта на предявените от него искове е проверена от две инстанции, които са приели, че възможността тези искове да бъдат предявени в отделно производство е преклудирана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по друго дело, с което същите искове между същите страни и на същото основание са разгледани и съответно частично уважени и частично отхвърлени. С това правото на достъп до съд е удовлетворено, тъй като то не включва неограничен достъп до най-висшата съдебна инстанция. В съответствие с Конституцията и общоприетите международни стандарти законът ограничава достъпа до касационно обжалване по абсолютни и относителни критерии. Абсолютните критерии са според паричната оценка на предмета на делото и според неговия род, а относителните – според значението на разрешените в съдебния акт правни въпроси за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото. При действието на стария ГПК режимът на касационно обжалване на съдебните решения и на турящите край на делото определения беше различен – от абсолютни критерии беше ограничено само касационното обжалване на решенията, докато касационното обжалване на определенията не беше ограничено. Новият ГПК ограничи достъпа до касационно обжалване, както на решенията, така и на определенията, като въведе относителни критерии, важащи за всички съдебни актове и абсолютни критерии само по отношение на съдебните решения. С допълненията и измененията ДВ. бр. 100 от 2010 г. режимът на достъп до касационно обжалване на всички съдебни актове беше изравнен, като действието на абсолютните критерии беше разпростряно и върху определенията. Според принципите на действие на процесуалноправните норми във времето това засегна и заварените висящи дела, сред които не е делото на жалбоподателя, което е образувано по искове, предявени на 23.02.2015 г. Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 278 ГПК
- чл. 274, ал. 2
- чл. 274, ал. 4
- чл. 280, ал. 2