Определение № 54 от 11.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 523/2013 г.

Производството по чл. 44 от НПК е образувано по повдигнат спор за подсъдност от Софийски градски съд за определяне на компетентния съд, който да разгледа наказателно частно дело образувано по искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансови санкции по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/ постановено от Окръжен съд ВЕЛЕНЮ, Република Словения срещу българския гражданин А. А.. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че компетентен да се произнесе по делото е Софийски градски съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид данните по приложеното дело, за да се произнесе по спора съобрази следното: Производството по наказателно частно дело № 121/2013 год. е образувано в Плевенския окръжен съд по реда на ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на решение на Окръжен съд ВЕЛЕНЮ,Република Словения, с което е наложена финансова санкция на българския гражданин А. А., [дата на раждане] год. в гр.С. за извършено нарушение на правилата за движение по Закона за обществените пътища. Съдът е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на решението, постановено от чуждестранния съд. Изложил е съображение, че лицето, на което е наложена имуществената санкция има адресна регистрация в гр.С. и компетентен да се произнесе по делото е Софийски градски съд. На това основание е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд. Този съд от своя страна е приел, че делото не му е подсъдно, като е изложил съображение, че следва да се разгледа от съда по постоянния адрес на лицето, а той е в гр.П. На това основание също е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност. Компетентен да се произнесе по делото е Софийски градски съд. Съображенията за това са следните: Законодателят в разпоребата на чл. 31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС пределно ясно е посочил съда, който следва да се произнесе по признаване на решението постановено от чужд съд за налагане на финансови санкции. Съгласно неговите разпоредби това е съда по местоживеенето или обичайното пребиваване на територията на Република Бъглария на българския гражданин. Определението на понятието “местоживеене” е дадено в 94 ал.1 от Закона за гражданската регистрация и там е посочено, че това е адресът, на който лицето живее. По делото е приложена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 18 / 14.11.2009 год. по повод искане № 46/ 2013 год., съгласно която А. К. А., [дата на раждане] год. в гр.С. има постоянен адрес в гр.С. и настоящ адрес от 20.06.2005 год. в гр.С. При тези данни следва да се приеме, че местоживеенето на А. А. е в гр.С., на посочения в делото адрес и Софийски градски съд е местно компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението, постановено от чуждия съд. Като е приел, че за определяне на подсъдността е решаващ постоянният му адрес и на това основание е отказал да се произнесе по искането този съд е нарушил правилата за подсъдност, регламентирани в чл. 31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. По тези съображения делото следва да му бъде върнато за разглеждане по същество. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение